ЍЗЛАЗ, мн. няма, м. 1. Отвор, място, откъдето се излиза отнякъде; изход. После влизам в тавана. Щом има таван, трябва да има и излаз. Ако няма – ще пробия. Б. Райнов, НН, 389–390. И са луташе тук-таме в тъмнината, за да намери някой излаз от пещерата. БО, 1846, бр. 15, 3.
2. Разш. Достъп донякъде (обикн. планина, гора и под.), възможност да се достигне донякъде. Турците са превзели шарампола и са прекъснали излаза към Балкана. Д. Рачев, СС, 252. Скалите се издигат стръмно нагоре с пресечени върхове и само два пролома дават излаз на града – на юг и на север. Й. Радичков и др., ГСП, 126. Баща ми трябваше да води дълги и досадни преговори със собствениците на една съседна ливада, докато най-после успя да ги склони, срещу щедри компенсации, да ни отстъпят една съвсем тясна ивица земя за излаз до Горнобанското шосе. СбЦГМГ, 140–141.
3. За държава – граничене с море, океан и под. – Ние не сме лишени от благото да имаме морски излаз! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 218. Канада обхваща почти половината на Северна Америка. Тя има излаз на три океана: Тихи, Атлантически и Северен ледовит. Л. Мелнишки, К, 7.
4. Преминаване от едно място на друго; излизане. – Тук излиза реката от Минчовото дере и се спуска по бързеите към железопътния мост. Ако я отбием още при излаза от дерето и по един изкоп я накараме да завие под гората, без мъка ще стигне до второто лозе. О. Василев, Т, 212–213.
5. Прен. Остар. Край, свършване на нещо. Един голям брой вещи човеци около излаз на горния век, като са гледали една преголяма придобивка от направените опити с кюгнотовата машина, вижда се да са усетили по-отнапред бъдността на самохода. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28.