ИЗЛА̀ЗВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от излазвам1 и от излазвам се.
ИЗЛА̀ЗВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от излазвам2; излизане, излазяне2. На излазване от Рим той думал: „Продажний граде! Кой ли ще та купи?“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 326. Ученият звездоброец е говорил и за истити негови опити, дето химическото деяне, което е изкарвало тояз [вулканичен] газ, е било изравнено от спънката на съдината, която не пущала излазването на газа. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 30. Знаено Ви е, дето известихме в последния чет на вестника ни, че ще начне излазването му с други слова, след две недели. АНГ I, 24.