ИЗЛА̀ЗИЩЕ, мн. -а, ср. Геол. Място, където полезните изкопаеми или скали излизат на земната повърхност. Условията, при които се прилага разкриването с наклонена шахта, са следните: малка дебелина на наносите, покриващи пласта и излазището му на повърхността; при силна водоносност на скалите, покриващи пласта, както и при наличието на разседи, не бива да строят наклонени шахти. X. Попйорданов и др., ПИ, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)