ИЗЛА̀ПВАМ, -аш, несв.; излàпам, -аш, св., прех. Разг. Лапам, изяждам бързо и лакомо много или всичко. Всеки ден излапваше сладко по цяла паница току-що издоено топло мляко, надробено с кукурузник. Г. Русафов, ИТБД, 227. Започнала такава веселба, каквато не се е ни чула, ни видяла. Тъстът на Великия Дявол – от години не пил, ни ял – излапал сто паници гозба и изпил четири бъчви вино. Н. Райнов, КЧ II, 77. – Ами че така ако я караме, тия гладници на едно ядене само ще излапат дажбата си за една неделя. Ст. Даскалов, ЕС, 92. Най-сетне слугинята поднесе и десерта. Зетят го излапа бързо и лакомо, избърса мустаците си и запуши с наслада. Г. Караславов, ОХ, 259. излапвам се, излапам се страд.
– Друга (диал.) форма: излòпвам.