ИЗЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; излежà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Обикн. в съчет. със същ. присъда, затвор, наказание и под. Изтърпявам, понасям наказание в затвор. До преврата в този затвор не е имало политически затворници. Тук са излежавали тежки и леки присъди убийци, злосторници, различни крадци, скандалджии и злоупотребители. Г. Караславов, ОХ IV, 351. Ако не бе се наложило да убие кмета, и Кондарев щеше да постъпи като тях – ще излежи затвора и ще продължи делото. Ем. Станев, ИК III и IV, 529. – Двойно тежко му ставаше, когато се върне в казармата при своите другари и свари мнозина от тях бити, други току-що излежали наказанието си. Д. Габе, МГ, 80. – Човекът си натоварил колата, па ти го пращай в затвора, като немаш работа. Нали ще го хранят и поят там, нема да усети кога ще излежи. Ст. Даскалов, СД, 362. // В съчет. със същ. година, месец и под. Изтърпявам, понасям наказание в затвор в течение на времето, означено със същ. Излежаваше третата година на присъдата си, оставаше му още една. П. Вежинов, ЗНН, 16. – Петнадесет години затвор? – Много ли е? – Не са малко. – Хората излежават и двадесет... Кр. Белев, РСК, 6. излежавам се, излежа се страд.