ИЗЛЕЖА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от излежавам и от излежавам се. След излежаване на заточението си той отново заминава за чужбина. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 67.
ИЗЛЕЖА̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от излежавам се. Тя не познаваше мързеливото господарско излежаване в затопленото легло. П. Славински, ПЩ, 89. – Какво правиш, брате мой? Време ли е сега за излежаване? Я се вдигай, вдигай се! Да знаеш само какви гости съм ти довел! Д. Рачев, СС, 278. В палатката имаше още няколко стола, широки и меки, имаше и няколко по-дълги и по-тесни, като люлки. Тези столове бяха за излежаване. Г. Караславов, Избр. съч. V, 243. Четири години как Пенчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103.