ЍЗЛЕЗ м. Остар. и диал. Излаз. Мястото, дето имахме тази зла среща с дяда попа, беше току до край селото, таман на излез из него. М. Георгиев, Избр. разк., 152. Но недейте иска, деца, да ви разказвам подробно ужасните кръвопролития на туй сражение. Стига да ви кажа само накратко, че свирепото беснило на огорчения народ не беше възможно да ся потъпчи, със сичко, дето Кортес направи няколко излези, разпръсва ги и сякога избиваше от тях по няколко стотини. П. Кисимов, ОА II (превод), 135. Надея ся до излез тоя месец да ся настана. АНГ I, 229. В непроницаема далечност ся скрива от нас началото на человечеството и с такава пак тайнственост е покрит излезът на неговата история. Лет., 1874, 136.


Източник: Речник на българския език (онлайн)