ИЗЛЀЗВАМ, -аш, несв.; излѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Излизам. На 12/24 марта решиха са да предприемат второ пътувание: Пайер с Орела са впуснаха с други петима пак към север, отдето продължиха пътя си по ледапо широкия Аустрия-Зунд, излезваха на шест различни острови. Лет., 1876, 139. Леонид, един от двата спартански царе, като избрал еще триста спартанци, излезнал да го [Ксеркс] срещне и се опълчил в Термопилското устие, отгдето щяла да мине персидската войска. Π. Ρ. Славейков, СК, 77. Видях что ми казвате за вашия сина Найдена, да не излезва от нашето приказание на сяко нечто. Досега мога да Ви кажа, че има послушание, зачтото и сам разбира, че не ща го советувам за лошото му. АНГ I, 11. Излезва именно от писмата, които са се опазили, че от 1825 до 1827 и 1828 Фотинов се е занимавал изключително с търговия. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 626. Отдалеко майци вика: / – Я излезни, мила мале, / да погледаш и да видиш / каква отмена ти носа. П. П. Славейков, КНП, 115. Весел ми куме и сваи миле, / .. / Като ми пийте, ядете, / пада ли ви на сърце? / Излезва ли ви на лице? / Весели да сте, сваи миле. Нар. пес., СбВСт, 235.


Източник: Речник на българския език (онлайн)