ЍЗЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Излак. – От лявата страна на пътеката, малко по-навътре в градинката, има излек: от него не вадят вода за пиене, ами само за разливане вкъщи и да поливат градината. Т. Влайков, Съч. ІІ, 205. И тръгвам из уличката. Излек имало на едната страна, от който цялата махала изваждала вода. Т. Влайков, Пр I, 325.