ЍЗЛЕКА нареч. Диал. Излеко, леко; излеком. Той излека вдига вилата със сеното, премята я като на шега и грижливо слага обърнатото сено до другия откос. Т. Влайков, Пр I, 285. Всички лица бяха сериозни, излека бледни и като че изтръпнали. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. Над мен тихо шумолеха листата на върбето, излека полюшвани от утренния ветрец. Т. Влайков, Съч. II, 72. И някаква нова радост бе озарила сега лицето на Бачо Киро. Той се усмихваше излека. Зл. Чолакова, БК, 87. Далече, далече нейде дружни момински гласове излека бяха подели жътварска песен. Елин Пелин, Съч. I, 17. Анку тръгна подире му [на дядо Стоян], подскачаше излека ту на едина, ту на другия си крак. Ц. Гинчев, ГК, 23. Предпазливо там Йосиф се озре, / притече се, ослицата запре / и на Мария, с рожба ненагледна / в скут, излека помогна, та отседна. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 188.