ИЗЛЀПВАМ, -аш, несв.; излепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лепя, залепвам всичко, всички части на нещо, изцяло нещо. Една китара разглобена, / развалена, / еднъжки падна върху куп стъкла и се дочупи. / Случайно я съзря тогаз художник и я купи, / и излепи я, / и нагласи я. Ст. Михайловски, ЖС, 38. Излепих всички плакати.
2. Диал. Покривам с мазилка стени, под. и др.; измазвам. Кака ще излепи цялата къща – стените с бяла глина. Т. Влайков, Пр I, 229. Какъв труд беше с тая къща, двамата със Златка изпекоха кирпича, майсторите само дето я дигнаха и излепиха. Трепаха се да заживеят като хора. Н. Тихолов, ДКД, 100. Па са Тодора запрели / в тая тевна тъвница, / тъвница скоро правена, / правена и недоправена, / правена, неизлепена – / млад Тодор жа я излепи. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 125.
3. Остар. Извайвам. – Що е тва? – попита Святослав. – Мрътъв или жив цар седи на престола со своята царица? – Това е излепен лик на царя Петра и на дъщеря му. Е. Мутева, РБЦ (превод), 92. излепвам се, излепя се страд.