ЍЗЛЕТНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който отива на излет1; екскурзиант. Едни след други по пътеката се спускаха множество излетници, нарамили раници и еднодневки, навили ръкави, развели коси, закичили се с иглика. Б. Болгар, Б, 61. Не обичаше силното слънце и детската глъчка. Но като разбра, че и Елена ще отиде на лозето, обеща да се присъедини към излетниците. В. Геновска, СГ, 238.
2. Човек, който ходи, излиза редовно сред природата, на излети; турист. Тъмният загар на едрото му кокалесто лице, широката, лека крачка и свободните и сигурни движения – всичко това издаваше обиграния излетник, който не пилее неделните си дни в града. А. Гуляшки, Л, 393.