ИЗЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; излетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. излетя̀л, -а, -о, мн. излетѐли, св., непрех. Излитам1. Из затоплените гнезда на крушаците излетяваха стреснати гургулици и пореха въздуха с белезникавите си криле. Ст. Марков, ДБ, 262. Докато най-сетне другите веднага след шест излетяваха из съда с бързината на изхвърлени куршуми към разни „стъргала“ и аперативи, тоя... полекичка, кротичко – към квартирата си, с някое томче от Планьол, Таганцев, Лакантинери и пр. под мишница. Д. Калфов, Избр. разк., 275. Но той [танкът] надава страшен рев и излетява от оврага, спира се за минута и отново напред. НА, 1959, бр. 3406, 2.