ИЗЛЕЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За болест – който може, който е възможно да се излекува. – Ще оздравее, ще оздравее! – потвърди лекарят. – Тази болест е най-излечимата, само трябва по-добро гледане. Г. Караславов, Избр. съч. II, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)