ИЗЛЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изливам1 и от изливам се. Вън се донесе плисък от изливане. Т. Влайков, Съч. ІІ, 315.

ИЗЛЍВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изливам2 и от изливам се; леене. Порцеланът се приготовлява от чист каолин, кварц и ортоклаз. Тази смес се смила извънредно ситно. Размесва се с вода до гъсто тесто. От това тесто се формуват различни предмети било чрез грънчарско колело или чрез изливанечаши, канчета. Хим. VII кл, 1950, 74. Оловото, което се получава главно от галенита, намира твърде широко приложение в металната индустрияза оловни тръби, листове и др., също в оръжейната индустрияза изливане на куршуми. Геол. VIII кл, 115–116. С бързи движения те [арматуристите] плетат арматурата върху корубата на кофража, за да може час по-скоро да започне изливането на бетона. Стр, 1958, бр. 51, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)