ИЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; изля̀за, излѐзеш, мин. св. изля̀зох, излѐзе, пов. излѐз, излѐзте, прич. мин. св. деят. изля̀зъл, -зла, -зло, мн. излѐзли, (диал.) изля̀л, -а, -о, мн. изля̀ли и (диал.) излѐзна, -еш, мин. св. излѐзнах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. от, из. Движа се, преминавам, отивам отвътре, от някакво място, което е затворено или ограничено в пространството, навън. Противоп. влизам. – Видях го едноок в църковния двор, като излизахме от църквата, празник беше некакъв. Д. Талев, ПК, 226. Но все пак съумях да изляза от ресторанта с ленивата походка на сит човек, с вирната глава. А. Гуляшки, ЗР, 101. Купи пръстена и заплати за него твърде скъпо. После излезе от магазина пак тъй, както беше и влязъл: със същия звън на шпорите си и със същата твърда походка. Й. Йовков, Разк. I, 154. Заптиетата влизаха и излизаха из разните стаи. К. Величков, ПССъч. I, 7. Старецът се помая пред стаята на учителя и тихо отмина, излезе из задните училищни врати. А. Страшимиров, К, 64. Тогава излезе из обора, приближи се в мрака до нощния гостенин, хвана го за ръка и го въведе през обора в сламеника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15. Някой път нощем Бойка излизаше предпазливо през ниското прозорче на стаичката си. Елин Пелин, Съч. I, 92–93. // Прен. За дим, пара, светлина, миризма и под. – отделям се, излъчвам се, движа се, разпространявам се отвътре навън от нещо. Селяшка къща схлупена и жалка. / .. / На прага кучето се излежава / и черен дим излиза през вратата / на собата голяма. Н. Ракитин, Ст II, 74. Макар че ни деляха само два дена от месец май, въздухът беше гъст и леден, а от устните ни излизаше пара и покриваше със сребърен скреж вдигнатите яки. Др. Асенов, СВ, 91. Едвам сега пред мене блеснаха осветените прозорци на поста. Ярка светлина излизаше на шипове и падаше на двора. Й. Йовков, Разк. II, 46. Сладка беше миризмата, която излизаше от тази пещ, и децата на слугите много я обичаха. А. Гуляшки, ЗР, 43.
2. Преминавам, отивам извън територията, обсега, района, обикн. на населено място и под. Противоп. влизам. През редица нощи от Преспа излизаха големи групи младежи, пък и по-стари мъже на път към Железник и към другите планини наоколо. Д. Талев, И, 501. Излязох бързо из задушливото село и се упътих към близките ханчета на шосето. Елин Пелин, Съч. I, 17. Когато беше свободен от служба, той [Стоил] излизаше от лагера, лягаше някъде в полето и по цели часове прекарваше сам. Й. Йовков, Разк. I, 47–48. Двамата души излязоха из улица „Цар Шишман“ и се озоваха на площада пред Народното събрание. Ив. Вазов, Съч. X, 67. – Аз ща ти разкажа своя живот и живота на моите другаре и ти щеш да видиш, че и българете умират за своето Отечество и умират като левове, без да им мигне окото. Това тебе ти са чини чудно, защото си отдавна излязъл из отечеството си. Л. Каравелов, Съч. IV, 44.
3. Обикн. с предл. на. Появявам се от някакво затворено, ограничено в пространството място, отвътре навън, обикн. на открито (на двор, улица, поле и под.), отивам навън. Марко излезе на двора и попита: „Кой тропа?“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. После той слизаше бавно по стълбите, излизаше на пътя. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 46–47. Аз се разплатих, заплатих и бай Ганьовото пиво и излязох на перона. Ал. Константинов, БГ, 4. Митя се качи в неговата стая. Празна, опустяла като душата му. Излезе на балкона. Г. Стаматов, Разк. I, 78. След като беше излизала много пъти на чардака, Нона излезе още веднъж и погледна. Нищо не се виждаше, ни човек, ни каруца. Й. Йовков, ЧКГ, 141. Пътниците излизат на палубата и се нареждат по тръстиковите кресла пред бара. Св. Минков, ДА, 38. Но Гунка едва влезе в кухнята и отвън дотича едно от момчетата. – Како Гунке! Како Гунке, я излез! Г. Райчев, ЗК, 217.
4. Обикн. с предл. пред или в съчет. с напред, отпред. Появявам се, като се отделям от нещо, напускам нещо (колона, група, редица и под.). Пред ротата излиза отнякъде Варенов. Й. Йовков, Разк. I, 74. Пръв излиза напред, за да приеме кръщението, един висок фламандец с мустакато лице. Св. Минков, ДА, 45. Той [фелдфебелът] стои пред ротата с исполинския си ръст. – Кой е тоя умник, дето възразява? Я да го видим, да го видим. Нека излезе две крачки напред. Л. Стоянов, X, 37. Индже даде знак да спрат, а сам излезе напред и дълго гледа към селото. Й. Йовков, СЛ, 120. Райко поразбута хусарите пред себе си със здравите си мишци и неохотно излезе отпред. Ст. Загорчинов, ДП, 322. В това време излезе из тълпата един четирийсетгодишен турчин с бяло джубе и с бозев каук. Ив. Вазов, Съч. XII, 138.
5. Напускам мястото, където се намирам, където съм бил до този момент; тръгвам. Поиска ракия. След един два часа става, плаща и излиза. Елин Пелин, Съч. III, 162–163. Ярослав Бързобегунек му се поклони учтиво и излезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. И още се не пукнала зората, стана и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Стоян остана срещу нея с отворена уста. Султана побърза да излезе. Д. Талев, ЖС, 97. Ние престояхме само 2 – 3 часа в Лувър. Излязохме с чувството на жажда, само усилена от това, че бяхме допрели устни до живителната влага на голямото изкуство. Ив. Мирски, ПДЗ, 83.
6. Напускам мястото (обикн. затвор, болница, казарма и под.), където съм пребивавал временно, принудително или по необходимост. Противоп. влизам. След три месеца Левски излиза от затвора. Ив. Унджиев, ВЛ, 61. После Юрдан отиде в града. Там го арестуваха, лежа в затвора, излезе. Г. Караславов, СИ, 292. И ние приказвахме, приказвахме неуморно и дълго и за учителите, и за съучениците си, накрая и за това, какво ще правим, когато един ден Илийчо излезе от болницата. П. Михайлов, МП, 80. С голямо нетърпение очакваше брат му да излезе от казармата.
7. Напускам някакво място (обикн. дома си), за да отида някъде. Лина ставаше сутрин и излизаше, гримирана, парфюмирана. М. Грубешлиева, ПП, 249. Рано излизаше, късно се връщаше. Г. Стаматов, Разк. I, 93. – Сега, бабо Султано, ти ще ни позволиш да излезем с Ния. Така сме си уговорили и аз затова съм дошла... – Ама що толкова... къде ще ходите двете... – В чаршията. Д. Талев, ПК, 254. Нейният глас ми се стори глух и уморен, но когато ѝ казах, че ако желае, може да излезем заедно тази вечер, той изведнъж прозвуча ясен и жив. А. Наковски, БС, 172–173. – Излял е още отзаран. Т. Влайков, Съч. II, 24. // Разш. Разг. Напускам мястото, жилището, където живея; премествам се, излизам си. – Ето казвам: вие с татко ще си дойдете при нас, в новата къща. – Аз от тая къща не излизам. Тука съм се родила и тука ще умра. Д. Талев, ПК, 331. Ще излизаме скоро. Само да купим още някои мебели за новия апартамент. // Разш. Разг. Напускам селището, мястото, където съм живял или където съм роден. – Не ти знам мъжа, Стане, нека да ти е жив и здрав, когато съм излязла от Проходец, той сигурно не е бил и роден. Г. Караславов, ОХ II, 316. Той ме разпита де съм бил откак съм излязъл от Долна махала, как съм се поминал и аз му разправих всичко. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 32. Излязъл голобрад селски момък, той се върна сега вече доста възмъжал. Т. Влайков, Съч. III, 81.
8. Обикн. с предл. на, по, за и същ. или със следв. изр. за цел със съюз да. Отивам някъде с определена цел, да извърша нещо. В празнични дни излизаше на разходка, но скоро се връщаше пак в стаята си. Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Св. Минков, РТК, 40. През деня се криеше в къщата на свои далечни родственици, а вечер, преди полицейския час, излизаше на среща, било със свои другари от района, било с нелегални. X. Русев, ПС, 11. – Хаджи Емин, чиито конаци бяха в Есерлий, в карнобашкото поле, беше излязъл на лов. Й. Йовков, СЛ, 33. Каруците излизат за беритба на сливи. Ст. Станчев, НР, 146. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните от Подгоре излизаха да правят молебен над полето. Елин Пелин, Съч. III, 89. Излезе Стоян Глауш да прибере воловете – вече се свечеряваше. Д. Талев, ЖС, 8.
9. Прен. Разг. Напускам някакъв колектив, някаква група, преставам да членувам или да бъда в някакъв колектив (комисия, комитет и под.). Противоп. влизам. Той излезе от комисията, защото е много претоварен.
10. Комп. С предл. οт. Напускам компютърна програма, сайт и др., като преставам да работя с тях, да ги чета. Противоп. влизам. Усети, че някой влиза в библиотеката и сърцето ѝ се разтуптя бясно. Излезе от програмата и изключи компютъра. Вл. Германов, ТК (превод) [еа]. Убиецът изтри съобщението от папката и излезе от електронната поща. Кр. Христовска, ПП (превод) [еа].
11. С предл. от. Преминавам извън границите, рамките на някакво място, пространство, отделям се, отклонявам се от някакво място. Конете продължаваха да препускат все тъй лудо, но не излизаха от пътя. Й. Йовков, Ж 1945, 222. Орачът беше посякъл Руска с ралото. Той смутено се оправяше, че била много луда: подбягвала, като я сръчка, излизала от браздата. Ил. Волен, МДС, 162. Беше началото на септември, когато започваха да валят „малките дъждове“. А в средата на декември ще заплющят „големите дъждове“ и реките ще излязат от коритата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 368.
12. Прен. Правя отклонение, преминавам извън границите на това, което се изисква, което е определено. Ти излизаш вън от въпроса и стъпяш на такава почва, на която аз не искам да стъпя. Т. Влайков, БСК III, 277. Оттук [от разочарованието на Динко] идваха пристъпите на неговата стихийност, която излизаше извън пътя, определен от партията. Д. Димов, Т, 578. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички. Д. Димов, Т, 56. Самоубийството на Лора и несполучилото самоубийство на Яворов щяха бездруго сами по себе си да обърнат вниманието на властта към това „произшествие“, което излизаше от категорията на баналните самоубийства. К. Константинов, ППГ, 252.
13. Обикн. с предл. на. Стигам, пристигам до определено място, озовавам се някъде, на някакво място. Галчев отби коня си и тръгна по тоя път. – Хубене! – обърна се той към войника. – Ако вървим по тоя път, дали ще излезем на границата? Й. Йовков, ЧКГ, 53. Двамата тръгнаха бързо по моста. Излязоха на Шербан вода, минаха покрай протестантската черква, после край училището и свиха по тъмната Куза вода. Ст. Дичев, ЗС I, 404. Ще кажа само, че след много перипетии аз излязох на пътя за Малки чифлик. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 47. Докато другите коли и пешеходци, уплашени от надписа, удрят настрани и обикалят отдалеч, докато излязат пак на шосето, ние се насочваме право в село. Л. Стоянов, X, 62. Калитко вървеше без да спира. Когато излизаше на открито, по ливади и равнини, той прекосяваше разстоянието, огънат ниско до земята. Ив. Хаджимарчев, ОК, 327. Сенов възви по тясната уличка, мина разровения дол, дето течеше мътна вадичка, и излезе при градините. Елин Пелин, Съч. ІІ, 184.
14. Само несв. Обикн. с предл. на, до. За път, място и под. – достигам, опирам се с крайната си част до определено място или водя донякъде. По горния път, който излизаше на шосето и там се сливаше с долния път, бързаше една възрастна жена. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 201. – Парцелът излиза ли на шосето? – дребнаво продължаваше да се интересува Борис. Д. Димов, Т, 525. Станаха му всичко 130 декара без дворното място, което излизаше на долната улица и което той обгради със зид. Г. Караславов, ОХ, 24. Сипеят, който се захваща от пряспата, излиза до една седловина на гребена. Ив. Вазов, Съч. XV, 62. // За стая, помещение, врата и под. – имам изход към нещо или водя в определена посока, някъде. Тук се настани да живее Райко Вардарски. Стаята, която излизаше на малкия чардак, беше недовършена – без врата и стъкла. Д. Талев, ПК, 76. – По-скоро. – Тогава из тая врата. Мисля, че излиза на пътя. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 52. На роднините, които идеха да ни видят, позволяваха да се приближават до една врата, окована с дървени пръчки, която се намираше до самата стая на Хасан чауш. Тя излизаше на конашкия двор. К. Величков, ПССъч. I, 74.
15. Изкачвам се нависоко, по някакво стръмно място; възлизам. Някои войници се плъзгат и падат, други им подават пушките си, те се ловят за тях и с мъка излизат по калните и плъзгави сипеи. Й. Йовков, Разк. II, 151. – Минахме гората вече, сега ще бием все по чалове. – Ти се умори хубаво, като нямаш кон. – Ба, ние сме привикнали. Па какво е това? Нищо. Оня месец тука излизаха госпожи пеши и едната беше стара. Ив. Вазов, Съч. XV, 56. Те [Магдалина и Перун] излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по-високо. Елин Пелин, Съч. I, 109. С какви усилия излизаш горе / и онемяваш: ой, ти, красота! / Сърцето се задъхва от умора / и щастие, що в сън не си мечтал. В. Андреев, ПП, 40. // За пламък, пара, дим и под. – отделям се, излъчвам се нагоре; издигам се. Пламъците повече и повече излизаха нависоко и тяхното пращене и фучене стигаше до ушите ни. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. От таблите със супа излиза бяла пара. Л. Стоянов, X, 122. Слугата донесе в голям тас чорба, от която излизаше пара. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 26. Там някъде, където планинската верига свършваше като отсечена с огромна брадва, се гушеше в малка падина селцето Гушанци. Прилепено ο грамадната скала, която се издигаше отвесно над него, то приличаше на стадо, заварено от страшна буря тук, в подножието, на завет. Само синкавият му дъх, който излизаше сутрин из падината и се издигаше бавно към чистото небе, показваше, че още диша. Ст. Даскалов, БМ, 28.
16. Разг. За предмет – изваждам се, измъквам се от мястото, където съм поставен. – Не може! – каза той [Пешо]. – Е, разбрах, да отиваме! – Ключът не излиза! – поясни Пешо. П. Вежинов, СО, 33. Отворът на шишето е по-голям от тапата и тя лесно излиза. Δ Пръстите ѝ са станали още по-тънки, пръстенът ѝ излиза, ще го изгуби.
17. Показвам се, подавам се навън от нещо. Неговото хубаво, но мъжествено лице се полускриваше в черните буйни къдри, които излизаха изпод шлема. Ст. Загорчинов, ДП, 424. – Якичките на куртката да бъдат снежнобели и само фитилчето им да излиза от яката на куртката. Д. Кисьов, Щ, 149. Дядката стана и почна тежко да играе. Марко се улови до него толкова весел, че зеленият му зъб съвсем излезе навън. Елин Пелин, Съч. I, 28–29. Подкара кравите, те подръпнаха хомота и потръгнаха. Пръстта се къртеше изпървом, па като поразгрея слънцето и коричката се размръзна, взе да излиза и рохкава пръст. Кр. Григоров, Н, 19. // Появявам се, образувам се на повърхността на нещо. – Руска, таквоз, болна. Не е добре – заекваше Елисей, като почесваше някакви ситни пъпчици по тялото си, излезли тая нощ. Ил. Волен, МДС, 154. – Ако някой брои звездите, му излизат брадавици. Ст. Стратиев, СВМ, 14. Нено Широкански погледна биволицата, позасмя се добродушно – от което на сухото му забрадясало лице излязоха дълбоки бръчки – и спря очи на Елисея. Ил. Волен, МДС, 158. И неволна червенина излезе по лицето на доктора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 123. // За растение – израствам, пораствам. Тревата по поляните беше изгоряла, а земята вече се разтваряше от жажда. Синчецът излязъл два пръста от земята и цъфнал – пръстенът му още е блед, не се синее като момини очи. К. Петканов, СВ, 27. От коренището излизат добавни корени. Бтн V и VI кл (превод), 63. // Водя началото си, показвам се, появявам се от някакво място. Равни наклонени, които излизат от една и съща точка, имат равни проекции. Стереом. V кл, 19.
18. Появявам се, показвам се пред някого, някъде или сред общество; явявам се. Цвета го чакаше неспокойна, с лоши предчувствия, мълчеше и не излизаше пред хората. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 135. – Бе, че ти луда ли си, мари Еленко! Ами как ще ги срещнеш така необлечена? – викаше на момата баба Хаджийка. – Излез ти, аз няма да излизам пред тях – отговори госпожицата. Ал. Константинов, Съч., 271. – А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал? – попита той с други глас. – Не е ли излизал тъдява? Й. Йовков, ΒΑΧ, 143. Живеят си родово-общинни хора в пещера или землянка. Живеят от лов. Излиза им мечка или друг звяр. В. Мутафчиева, ИКМ, 124. // За слънце, звезди – появявам се, ставам видим. Току-що слънцето излезе над кръгозора, из пътя откъм Враца се подаде турска конница. Ив. Вазов, Съч. XI, 15. Слънцето бавно излезе над морето. Д. Добревски, БКН, 36. Огряват звездите, / след туй на небето / излиза луната. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 137. // За вятър, буря – появявам се. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 76. Утринният вятър излезе и залюшка тихо клоните на буките. Ив. Вазов, Съч. VII, 66. Тошо: – Вятър излезе! Косьо: – Чуйте само – как фучи гората... Ц. Церковски, ТЗ, 176. Вън беше тъмна и черна нощ, нямаше дъжд, но беше излязла голяма буря. Й. Йовков, Разк. I, 118. // Разш. Започвам да съществувам, да ме има някъде; появявам се, явявам се. – Откакто излязоха като вас търговци, не цървул, но подлога не остане вече. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 158. – Нови майстори били излезли. Никой не може да ти отнеме занаята, не те ли зная аз? Дарба имаш ти, голяма дарба! Й. Йовков, Ж 1945, 91.
19. Прен. Разг. За предмети, стока и под. – появявам се, пускат ме обикн. на пазара, в продажба като новост или в началото на сезона. Бяха излезли нови печки от ламарина и те можеха да сложат една в стаичката си, и дърва имаше в изобилие. Д. Талев, ПК, 344–345. Маслините още не са излезли, няма какво да се засоли през постите. К. Калчев, ПИЖ, 121. // За растения, плодове, зеленчуци – появявам се, започва да ме има в началото на сезона, когато зрея. – Нощем бродят крадци, брашното трябва да се пази, докато излезе копривата напролет! К. Калчев, ПИЖ, 13. Тази година доматите излязоха по-рано.
20. За книга, отделен брой или вестник, списание и под. – бивам издаден, публикуван, обнародван. Той жадно поглъщаше марксическата литература, която след освобождението беше започнала да излиза в големи тиражи. Ем. Манов, ДСР, 223. Изминаха двадесет години, откакто излезе първата обстойна биография на великия апостол на свободата. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Очеркът излезе във вчерашния брой. П. Незнакомов, СНП, 152. – Какви пушки си скрила в Калчовото? – питаше я лукавият писар. – То си е моя работа! – сепна се баба. – Не знаеш ли, че излезе закон за предаване на оръжието? К. Калчев, ПИЖ, 21. // Само несв. За списание, вестник и под. – бивам издаван периодично. – Аа, не, „Народни права“ не излиза. Твоите либерали издават сега вестник „Независимост“. Хр. Смирненски, Съч. III, 45.
21. Прен. Обикн. с предл. от, из. За човек – произхождам, произлизам отнякъде (от някакво семейство, определена среда и под.). Управлението на страната се намира фактически в ръцете на плантаторите на кафе, от чиито семейства излизат почти всички бразилски министри. Св. Минков, ДА, 52. Има ги и у нас такива мерзавци. Подхвърли му кокал да го гризе като куче и хоп! Жандарин станал. Кого пазиш, бе човече? Озърни се назад, виж отде си излязъл, твоите ли роднини защищаваш. Кр. Григоров, Н, 172. Защото и сам началникът, тайно запазваше в душата си известни симпатии към либералите, из чиято среда бе излязъл. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 202. Развитието на литературата се подчинява строго на общите еволюционни закони: „нищо не пада от небето“. И най-гениалният художник е спектър не само на преживяванията в оная среда, из която излиза, но е продължител и на онова, което е търсено, мислено и творено преди него. А. Страшимиров, ЕД, 3. „От народа излязохте, но не сте с народа.“ Ако вие да би биле от народа, то би любиле отечеството си, в което сте са родиле. С, 1872, бр. 39, 307. // Оформям се, изграждам се, създавам се като някакъв в някаква среда, място и под. – Ние навремето имахме много стада. Затуй все добри овчари излизат от нашия край. Л. Александрова, ИЕЩ, 292. От тази гимназия излязоха много добри учители.
22. Несв. Разг. За продукти, стоки и под. – произвеждам се, добивам се, получавам се някъде или от нещо. – Продавам хума – хубава хума излиза в наше село. Й. Йовков, ΒΑΧ, 110. Донесоха ни бира и бае Марин зе да налива. Зафанахме да приказваме за бирата, де излиза по-хубава и коя пò чини. Т. Влайков, Съч. ІІ, 48. Над бюрото на г. Шопова е закачена картата на България. И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 42. Какъв гъст, сладък и хранителен петмез излиза от високите стебла на тази чудна [захарна] метла! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 324. // Разг. За прехрана, издръжка и под. – получавам се, добивам се отнякъде редовно. – Пусти народ – казва Илия – че било война, че имало холера, той си гледа земята... – Какви ще ги дъвче – добавя Лазар, – нали оттам излиза хлябът. Л. Стоянов, X, 124. – Продумай и за мене една дума, Аничке – за портиер ли, за разсилен ли ще бъде, да излиза там заплатата. Й. Йовков, ОЧ, 46. В къщата на Велко Демирджията няма оскъдица, но няма и разкош. Прехраната излиза, но излиза с труд. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 358.
23. За предмети, обикн. продукти и под. – получавам се от нещо в някакво количество. От неиздоените овце излезе още една манерка мляко. К. Ламбрев, СП, 217. – Смелих два чувала царевица на Гавазовата воденица, а излезе чувал и половина брашно. Г. Караславов, ОХ ІІ, 449. – Слабичка си, Анче! Спори! Ще излезе рокля за празник и една пола. Ще изкараш с нея тази година. В. Бончева, АП, 51. // С лич. местоим. в дат. Обикн. за пари, суми – получавам се, оказвам се в такова количество, каквото е необходимо или желано. – И другарят Давидко се отличи в наряда, но в кооперацията... Там се посрами. Тия двайсет хиляди, дето му не излязоха при ревизията. Кр. Григоров, Н, 132. Парите не ми излизат, а тези дни нищо не съм купувала. Δ Сметката му излезе почти вярна, само с пет лева повече.
24. Прен. С предл. от. Имам за изходна основа, основавам се, опирам се на нещо. Изискването за високохудожествено качество непременно излиза от образците на световната литература. М. Кремен, РЯ, 236. Обявявайки се против софизмите на Икономов, Ботев се наема да даде „що-годе по-истинско понятие“ за дружеството, и то като излиза от самия негов устав, а не от предвзети възгледи. М. Арнаудов, БКД, 169. Ботев не само бе ученик на руските просветители от шестдесетте години на миналия век; той се намираше в лични връзки с руските революционери от седемдесетте. Като излизаше от тоя факт, Волков пожела да установи тия връзки по-определено. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 56.
25. С предл. с. Изразявам пред обществото официално своето мнение, предложение и под. На 23 септември той [Каравелов] отбелязва съвсем кратко появата на първата книжка от дружественото списание, а към края на октомври с. г. излиза с дълга полемична статия, за да съкруши с един замах опонента си от дружеството. М. Арнаудов, БКД, 157. При това характерно е обстоятелството, че наред с другите опозиционни органи „Пряпорец“ излезе с обвинения против същия този договор за заема, създател на който справедливо се счита бившият министър-председател и министър на финансите Петко Каравелов. Бълг., 1902, бр. 448, 3.
26. Обикн. с предл. против, срещу. Обявявам се против някого, нещо или започвам борба, полемика и под. с някого или срещу нещо. Няма какво да яде, а революция ще ми прави! Против буржоазията ще ми излиза! Г. Караславов, Избр. съч. II, 213. Срещу нея излезе най-напред свекърва ѝ, родната майка на Лазара. Излезе тя със своята власт, със своята непреклонност и упоритост, да бъде всичко според нейната воля. Д. Талев, ПК, 354–355. – Навярно моят малолетен син е подведен и къщата ми е превърната на конспиративно гнездо... Ето, това значи да излезе син срещу бащата и баща срещу син. Г. Караславов, Избр. съч. II, 404. – Да си кажат барем, че са против твоя птичи палат. Смятат го за нерентабилен, ама не смеят да излязат открито. Ст. Даскалов, ЗС, 158. Когато Смил виждал турските зверства, то хапал устните си и бледнял от ярост; а когато гледал на българското търпение и на чорбаджийското хладнокръвие, то бил готов да излезе сам против неприятелите и да погине като юнак и като защитник на правдата. Л. Каравелов, Съч. IV, 137.
27. Разг. С лич. местоим. в дат. или с предл. на и същ. Премервам силите си с някого. – Една година в Кара Насуф ми излязоха трима като тебе. И тримата ги натръшках и ги хвърлих в тръните. Й. Йовков, ПГ, 165. Тополчани се вдадоха напред. Бате Коле държеше въжето с две ръце и не сваляше очи от Филча. – Падне ли Филчо, аз ще изляза на турчина и като гърне ще го гътна. К. Петканов, X, 15.
28. Прен. С предл. на и същ., което означава въоръжено стълкновение (бой, борба), или със следв. изр. със съюз да. Започвам да осъществявам това, което означава същ. или което е означено в подч. изр. Отсякъде из балканските села и градища са готвеха чети от 50 – 60 души и отсякъде тие чети искаха да са присъединят с „въстаниците“ и да излязат на открита борба. Хр. Ботев, Съч. 1929, 201. В 1443 г. маджарите, поляците и власите подали помощ на гърците и излезли на бой против Мурада. ВИ, 108. Да излезе открито на бойното поле против Русия – това за Австрия е сѐ същото да тури съдбата на господарството на книга. НБ, 1876, бр. 57, 222.
29. Прен. С предл. на и обикн. същ. мода, почит. Ставам модерен, популярен. Някаква френска песничка с побългарен текст, излязла на мода, се пееше из Търново и доктор Старирадев я чуваше между тракането на шевните машини и ударите на бърдата. Ем. Станев, ТЦ, 86. Първата стъпка на европейската култура със своите пъстроцветни чепички – тая дума излезе тогава на мода и замени нашата „обуща“ или гръцката „кундури“ – начерта началото на един път, насочен по следите на модната тогава всред западния свят себичност. Ст. Чилингиров, ХНН, 147. След Освобождението бае Пешо беше излязъл малко на почит в града, избраха го дори и съветник в градския съвет. А. Страшимиров, К, 12.
30. Разг. Обикн. с лич. местоим. в дат. За номер, тираж и под. – на ред съм, идва ми редът (за нещо, което съм чакал). – Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество и съм внесъл досега три хиляди и осемстотин лева! – заяви гордо Буби. – Е, как, скоро ли ще ви излезе номерът за заем? Св. Минков, РТК, 104.
31. Прен. Разг. Обикн. с лич. местоим. в дат. и с обст. поясн. За нещо, за което се изразходват пари, средства – коствам, струвам някаква сума. Ето и на Паня годините минават. Трябва зимъс да го оженят, а една сватба ще му излезе най-малко пет хиляди лева. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. Въпреки сравнително евтината електрическа енергия, фермерът не можал да я използува за помпа, скъпо му излизало, и затова той си служел с по-примитивна, построена върху принципа на вятърната мелница. Г. Белев, КВА, 220. Ябълките му излязоха по 2 лева килограма. Δ Поправката на колата ми излезе евтино.
32. Прен. Със сказ. опред. Ставам някакъв или придобивам някакво качество в резултат на нещо. – Наместо лош писател, какъвто непременно ще излезете, станете полезен гражданин. Ив. Вазов, Съч. IX, 70. Измина се неусетно уреченото време, което Колчо трябваше да прекара като калфа, и ето го че излезе вече и майстор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. След тоя словесен двубой, от който никой не излиза победител, семейство Омайникови и семейство Потайникови се разделят като непримирими врагове. Св. Минков, РТК, 172. „Ти ми обеща, че ще престанеш да ме наричаш „моя надутичък и глупавичък Труве“, ако изляза победител в изборите, помниш ли?“ Ал. Константинов, Съч., 188. И даваше не само труда на чудесните си ръце, но влагаше и ума, и сърцето. И работата излизаше хубава. С. Северняк, ОНК, 35. – Струва ми се, че този път излезе по-дълъг, отколкото трябваше да бъде. Д. Добревски, БКН, 32. Някой от редакцията беше вече успял да се похвали на другарите си, че първата страница [на в. „Народен глас“] се върти и излиза добре. К. Ламбрев, СП, 162. // Безл. С непряко доп. с предл. от и сказ. опред. Става от някого някакъв, придобива някакви черти, качества. Кой можеше каза преди три години, че от Цончо Паздерката ще излезе даскал? Ц. Церковски, Съч. III, 257. – Много ми харесва Ниновото момче – добър търговец ще излезе от него. К. Петканов, В, 135. Често приказваше за сина си Тинка с тъга, угрижен, че е излязъл от него нехранимайко. Ив. Вазов, Съч. X, 169. – Еньо го думат, кафене има на чаршията. Да беше си гледал занаята, да седеше мирен, можеше да излезе човек от него, а то... на! П. Стъпов, ЖСН, 130. Някога, като юнкер във военното училище, той се бе опитвал да пише стихове, но след като разбра, че от него не ще излезе втори Лермонтов, захвърли с огорчение перото. Св. Минков, Избр. пр, 23.
33. Със сказ. опред. Проявявам се като някакъв, оказвам се някакъв. Сама старата не можа да разбере как всичко това стана, но тя се запозна с кмета на село Забутан дол. Пък той излезе един добър, един отворен и весел човек, да ти е драго да приказваш с него. Елин Пелин, Съч. IV, 160. Това беше игуменът, който въпреки подозрителния си вид, излезе человек твърде гостолюбив и любезен. Ив. Вазов, Съч. XVII, 31. – Все пак братлето излезе човек на място. Прояви отговорност. Г. Джагаров, П, 71. Първан вече си знаеше работата, беше се научил от Влашко – чакаше да види по-приличен селянин и започваше приказки кои са и що. Тъй стана и сега: подхвана някакъв старец. Старецът излезе свестен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 406. Коста се мръщеше и противеше, но и това у него излизаше апатично, лениво. Н. Антонов, ВОМ, 14. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи, / нито пък слушай хората, / дето ще кажат за мене: / „Нехранимайка излезе“. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 6.
34. Безл. излиза, излезе. Със следв. изр. със съюз че. Получава се извод от нещо, става ясно, известно; оказва се. Казълбашката стягаше даровете и дрехите на Севда. А Казълбаша постоянно пресмяташе колко овце да продадат, за да посрещнат разходите по сватбата. И както да кроеше, както и да пресмяташе, все излизаше, че ще трябва да похарчи към петнадесетина хиляди лева. Г. Караславов, С, 86. Излиза, че истината е нещо страшно. Срещу нея не се стои. Тънка е, а както казва народът, не се къса. В. Ченков, ПС, 82. Вярно излезе, че на главата ѝ няма черен ръченик и русата ѝ коса златееше открита. А. Дончев, ВР, 27. – Ще излезе, господин Каравелов, че ние с вас сме на едно мнение. В. Геновска, СГ, 176.
35. Прен. В съчет. с предл. от, из и отвл. същ. Преставам да се намирам в състоянието или да проявявам качеството, изразявано от съществителното. Когато някой бутне човека и той излезе от равновесие, после лесно се разклаща. Доплака ми се, като гледах унесената, малко тъжна усмивка на дядото. А. Дончев, ВР, 160. Тя му викаше „господин учителю“, а това обръщение беше излязло отдавна от употреба, толкова отдавна, че дори в неговите уши то звучеше като прастара и забравена реч. А. Гуляшки, ДМС, 5. Пръснатите навред писателски сили, които биха могли да се притекат в помощ на действителните членове на дружеството, не излизат изобщо от апатията си. М. Арнаудов, БКД, 274. Все пак той трябваше някак си да излезе от това неловко положение. Даде си вид на спокоен човек, обърна се към софрата и дигна ръка. – Господин Будаков, вашата каляска е дошла да ви вземе! К. Петканов, ДЧ, 321. – Гладен ли си, бате? – кротко го попитах, колкото и двамата да излезем от това неудобно мълчание. П. Михайлов, МП, 19. – Излезли сме си из модата вече, Димитре – с блага усмивка казваше докторът. Трябва да си отиваме вече. Остаряхме ние. К. Константинов, Избр. разк., 21. Щом като двама родители сгледат за своя син булче, / първом повикваха тайничко някой семеен приятел, / който подире отива сват у момата избрана. / .. / Но – както толкова други – тоя добър обичай е / днеска излязъл от мода – и всеки самин си сватува. А. Разцветников, Избр. пр ІІІ, 123. излиза се безл. от излизам (обикн. в 1, 2, 3 и 8 знач.). От площада „Св. Марко“ се излиза на оживената улица „Марчерите“, която отива към моста „Риалто“. По същата улица се излиза на площад „Св. Вартоломей“. Ив. Мирски, ПДЗ, 128–129. През задния двор на нашата къща се излизаше направо на полето. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 3. Зад нея [овощната градина], през стръмен каменист площад, се излизаше на нисък скален венец. З. Сребров, Избр. разк., 56.
ИЗЛЍЗАМ СИ несв.; изля̀за си св. и (диал.) излѐзна си св., непрех. 1. Напускам мястото, където се намирам, където съм бил до този момент; тръгвам си, излизам. Поръчва той някак заповеднически колкото си иска пиене и за себе си, и за ония, с които се черпи, и излиза си понякога, без да заплати. Т. Влайков, Пр I, 103. Селяните станаха, разплатиха се и си излязоха. Й. Йовков, ΒΑΧ, 14–15. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Ив. Вазов, Съч. XII, 46. – Що искаше селянинът, дето си излезе ей сега? Защо го остави да си отиде? Така той следеше петимата калфи и чираци – крал бе някога от чорбаджиите си, боеше се да не го окрадат. Д. Талев, ПК, 30.
2. Разг. Напускам жилището, където съм живял до този момент; премествам се. Рали: – Най-напред Андрея трябва да се махне оттука. Да отиде да живее в друга къща. Вида: – Ами ако Андрея не иска да си излезе? Й. Йовков, Б, 25–26. И сбърка се, клетникът. Не знаеше ни що да каже, ни какво да стори. Баба му го надсторваше хич да се не моли бащи си, ами като ги пъди, да си излязат. Т. Влайков, Съч. II, 99. – Ами че тоя шум... Цял ден... Жена ми е нервна. Тоя прах, тъкмо сега, когато прозорците са отворени... Нима няма друго време? – Щом не ви харесва [квартирата], излезте си – обаждаше се господин Додов, решен окончателно да се отърве от неприятния гост. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 428.
◊ Гласа ми излиза като (сякаш) из (от) <празна> бъчва. Диал. Говоря силно, високо. Направи ми впечатление изкривеното му лице и дебелият му глас, който излизаше сякаш от бъчва. Сл. Трънски, Н, 290. Дума не излиза / излезе от мене. Разг. 1. Мълча, не казвам, не издавам нищо по даден въпрос; пазя тайна за нещо. Ще разговарям с него. Имам му пълно доверие. От него дума не излиза. 2. Не казвам нищо лошо, не казвам груби, лоши приказки за някого. Двете се спогледаха, усмихнаха се и едновременно се хвърлиха една към друга. – Тъй, тъй, добре да си живеете двете – чу се тиха благословия. – Думи от вас да не излизат. Б. Несторов, АР, 17. Звезди (искри, свитки) ми излизат / излязат от очите. Разг.; Блестунки ми излизат / излязат от очите. Диал. Изпитвам толкова голяма болка от ненадеен и силен удар, та виждам светли петна. Когато той се нахвърляше върху нея и я удряше, та свитки излизаха от очите ѝ, тя политваше, сгушваше се в ъгъла. Ст. Даскалов, ЕС, 74. Излезе <на> люх; излезе на подплес. Диал. Отиде напразно, не сполучи. Поломи ги [глинените съдове] на чирепи, па облепи всички чирепи с различни състави и ги тури да ся опекат в пещ. Но опитите му излязоха на люх; жал за разбитите съдове, за изгорените дърва. Й. Груев, СП (превод), 70. Излиза / излезе от кесията ми; излиза / излезе от моята кесия. Разг. Поемам разходите; плащам. Прави на селските общини печати, праща писма и телеграми и всичко това излизаше от кесията му. Н. Петкова, С [еа]. Излизам / изляза вън от (из) кожата си (себе си); излизам / изляза из (извън, от) кожата си (себе си). Разг. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам и преставам да се владея. „Как да не забелязах, че по-голямата [сестра] се смееше при някои места повече, отколкото прилича, а по-младата поклащаше глава; че вие се споглеждахте многозначително и че ти почти излезе вън от себе си.“ М. Арнаудов, Г, 101. Големанов: – Отде пари... отде пари? Вашето дай-дай няма край. Чакайте, и аз ще умра един ден и тогава каквото намерите. Големанова: – Боже мой, господи, гледай сега, какво приказва. Големанов: – Карате ме из кожата си да излизам. Ст. Л. Костов, Г, 28. Явно, че дори и на такъв свръхмек човек все пак се е случвало да се разгневи, да почне да крещи, да излезе извън кожата си. Е. Каранфилов, Б III, 157. А това Петрунино натякване го накара да кипне и да излезе извън себе си. Той загълча, завика. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Пинтеза не можеше да се свърти на едно място. Като гледаше как Петър се излежава по цял ден, той излизаше от кожата си. И. Петров, НЛ, 198. Изведнъж стекоха се братята му по крамолата. Само най-големият, той се бе дръпнал настрана. Но най-подир и той излезе от себе си. П. Тодоров, И I, 87. Излизам / изляза <вън> от строя. Книж. 1. За предмет – не съм годен повече за употреба, за работа. – Още пред декември миналата година сключихме договор със Земснаб за четири тракторни глави, но ги няма до днес. Затуй четири трактора излязоха от строя. А. Каралийчев, С, 101. Но какво значи да излезе от строя парен котел на ТЕЦ? Нарушава се дейността на цялата централа. К, 1966, кн. 4 [еа]. 2. Преставам да вземам участие в някаква работа. За щастие раната не беше много тежка, но все пак ключицата му беше счупена, един ценен войник бе излязъл от строя. П. Вежинов, НС, 47. Излизам / изляза дохак (дохаки) някому. Разг. Успявам да се справя с вироглавството, упорството на някого. Тя решаваше веднага, твърдо и което беше най-важното, решаваше правилно. Станка бе сигурна, че тя и на този учен кандидат за народен представител би излязла дохаки, но нямаше как. Г. Караславов, ОХ III, 150. Излизам / изляза като на тигана дръжката. Диал. За нещо – въпреки всички старания не мога да се скрия; забелязвам се. Излизам / изляза на арената. Книж. Започвам борба, съревнование с някого. Жената е заставена да излезе на арената на обществения труд, да стане икономически фактор, а вследствие на това и обществена личност, боряща се за своите човешки, граждански и политически права. ЖГ, 1910, бр. 11 [еа]. Излизам / изляза на бял свят1. Разг. 1. Ставам известен, ставам достояние на всички; разкривам се. – Но това не е всичко – с въздишка продължи Христов. – Тези показания не излязоха на бял свят. Нешев ги запази за себе си. X. Русев, ПЗ, 297. – Докато селските организации стъпиха на краката си и се активизираха, то организациите в Трън и Брезник не излизаха на бял свят. Продължаваше си предишната пасивност, и то главно по вина на ръководствата. Сл. Трънски, Н, 98. 2. Раждам се. – Момче е! – извика баба Вела, когато след големи мъки малката рожба излезе на бял свят и извряка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 766. 3. За художествено произведение и под. – бивам отпечатан, публикуван. Не си отказвах скромната награда да мисля, че един ден, когато стихотворенията излязат на бял свят, а мене няма да ме има вече, ще се кажат такива думи: – Той, клетият, всичко си е предчувствувал... Като че ли за себе си е писал... К. Георгиев, ВБ, 20. Излизам / изляза на бял свят2. Диал. Доживявам честит, щастлив живот, добри дни. Излизам / изляза на глава. Разг. 1. На някого, с някого. Успявам да се справя с някого, да оборя или убедя някого в нещо. – Интересно момче – казал попът, – чете всичко и затова ме оборва. Трудно му излизам на глава. К. Калчев, ПИЖ, 171. Като видя, че сам не може да излезе на глава с тия двама младежи, чиновникът се дръпна и отиде да търси своя началник. Ст. Дичев, ЗС II, 437. 2. На нещо, с нещо. Успявам да преодолея някаква трудност, препятствие, пречка, да се справя с нещо. Чудно ни се виждаше, че яката и припряна ханджийка, която можеше да излезе на глава и с най-тежката работа, е поискала да я отмени друг. Й. Йовков, ΒΑΧ, 20. Със зло са на глава не излиза. Π. Ρ. Славейков, БП II, 138. Излизам / изляза на добър край. Разг. Постигам успех в работата си, в онова, което съм започнал, предприел. – Не виждаш ли сам – туй, за което се препираме сега, преди го нямаше? Препирахме се пак, наистина, но за общото, за да излезем всички, целият еснаф, на добър край. Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Излизам / изляза на очи. Диал. Заставам така, че да ме виждат, да бъда забелязан. Едва потеглиха и откъм гората излязоха въоръжени турски конници. Жените се изплашиха и прегърнаха децата. Най-много се изплаши Тотка. Веднага се обърна назад да види дали мъжът ѝ не е излязъл пак на очи. К. Петканов, ЗлЗ, 241. Излизам / изляза <направо> от сърцето на някого. За думи, чувства, прояви – отличавам се с много голяма искреност и топлота, сърдечност; искрен съм, сърдечен съм. Дали от жарта в пещта, или от това, че думите на майстора излизаха направо от сърцето, но лицето на Уста Генчо, като говореше, бе разпалено от вълнение. П. Константинов, ПИГ, 121–122. Излизам / изляза на преден план. Книж. Добивам първостепенно значение, важност; ставам най-важен, най-съществен. През последните няколко десетилетия борбата срещу климатичните промени излезе на преден план както на национално, така и на международно ниво. ТМ, 2015, бр. 20 [еа]. Проблемите със сечта в горите отново излезе на преден план след поредните порои, които потопиха къщи и ниви в Източна България. Земя, 2015, бр. 25 [еа]. Излизам / изляза на светло. 1. Правя да станат известни, публични своята дейност, предпочитания и под., които преди това са били неизвестни за обществото, пазени в тайна. Експозицията „Другият музей“ обединява 32-ма колекционери, които за пръв път се осмеляват да излязат заедно на светло и да покажат над 200 експоната. Пол., 2010, бр. 320 [еа]. // За факт, информация – ставам известен за обществото. Веднага след като идеята излезе на светло, хотелиерският бос обяви, че намеренията му са да превърне резервата в бляскав туристически център. Мон., 2006, бр. 2590 [еа]. 2. Иконом. Правя дейността си да стане законна, легална чрез деклариране на пълния размер на получените доходи, плащане на осигуровки и др. Скритото повишаване на данъчната тежест чрез качването от 15 на 20 на сто на авансовите вноски на данък печалба и данък общ доход няма да насърчи фирмите от сивата икономика да излязат на светло. Дем., 2001, бр. 275 [еа]. // Преустройвам, трансформирам своята дейност, която преди е била незаконна и извършвана нелегално, скрито, в легална дейност, съобразена със закона. Хора, които преди активно участваха в престъпния живот, сега се пренастроиха към някои сфери на икономическия живот и започнаха да стават „легални“. Те искат да излязат на светло. С, 2004, бр. 3981 [еа]. 3. Иконом. За доходи, печалби и под., чийто размер се укрива – ставам известен, като бивам деклариран в пълен размер. Защо просто не се намалят всички осигуровки? Ако вноските станат по-ниски, скритите доходи ще излязат на светло и постъпленията в осигурителната система ще бъдат по-големи. Кап., 2007, бр. 13 [еа]. Излизам / изляза насреща. Разг. 1. На някого. Противопоставям се на някого, опълчвам се срещу някого. – Само едно слушайте и мислете: тръгнем ли срещу едного от болярите, срещу всички трябва да тръгнем, защото и те всички ще ни излязат насреща. Ст. Загорчинов, ДП, 326. 2. На някого. Премервам силите си с някого. – Борба, борба... Като искаш борба, излез ми насреща да те видя. Ха де! Наоколо [селяните] се изсмяха. Й. Йовков, ПГ, 165. 3. На нещо. Справям се с някакви трудности. И да не зима сега всичкия хак на Панча, сѐ ще му помага той барем на къщния харч и на даването, а от хака на малкия син ще му остава за пиене. А ако остане тъй само с хака на малкия, май мъчно ще може да излиза насреща. Т. Влайков, Р, 20. Излизам / изляза на сцената; излизам / изляза на някаква сцена. Книж. Започвам да действам, да се проявявам, да вземам участие в нещо. Заедно с бързото развитие на този процес укрепва и волята на народните маси да излязат на историческата сцена като самостоятелен народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. Нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканския полуостров. Хр. Ботев, Съч., 1929, 145. Излизам / изляза наяве (на лице). Разг.; Излизам / изляза на видело (на мегдан). Диал. Ставам известен на всички, явен за всички; разкривам се. – Един ден – добави ловецът – правдата ще излезе наяве и всички ще повярват, че братът ти е невинен... А. Дончев, СВС, 765. Съд! Съд! Съд за Стамболова и шайката му! Нека всичките му злодейства излязат на мегдан. Г. Кирков, Избр. пр, 27. При ревизията излязоха на лице много дребни кражби и спекулации. Излизам / изляза от вяра. Диал. Ставам издайник, изневерявам. Излизам / изляза отгоре. Самост. или някому. Разг. Имам успех, надмощие в някаква борба, съревнование и под.; побеждавам. Сестрата изчакваше да ѝ дойде някоя друга идея, та пак да излезе отгоре. М. Неделчева, ПКГ (превод) [еа]. Излизам / изляза отгоре като зехтин <над вода<та>>; излизам / изляза като зехтин отгоре. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам винаги; все се смятам за прав. Излизам / изляза от зоната си на комфорт. Предприемам действия, свързани с рискове, предизвикателства или проява на креативност, с което нарушавам обичайния си начин на живот, това, с което съм свикнал. Ние сме изправени пред избора да се преструваме ли пред учениците, че светът навън коренно се различава от училищния, или да излезем от зоната си на комфорт и да приемем технологичните тенденции с всичките им недостатъци и предимства. С, 2016, бр. 8384 [еа]. Време е да излезете от зоната на комфорт и да се научите да поемате риск. Излизам / изляза от (извън, из) рамките на нещо. 1. Извършвам нещо непозволено, прекалявам с нещо. Идеята не е лоша, но излиза извън рамките на допустимото. 2. Не се ограничавам в определена област, сфера, разпростирам се вън от пределите на някаква област, сфера. Зная, че ти ще ме упрекнеш, задето съм излязъл из рамките на нашата родна действителност и съм ти разказал една история, която се е случила на хиляди километри далеч от нас. Св. Минков, Съч. I [еа]. Режисьорът е намерил начин да провокира актьорите да излязат извън рамките на обичайното си амплоа. ЛВ, 2009, бр. 2 [еа]. Излизам / изляза от (извън) мярката. Разг.; Излизам / изляза от мярата (навън). Диал. Извършвам нещо неприлично, непозволено, прекалявам с нещо. Сценичните изпълнения на певицата излизат извън мярката. Излизам / изляза от (извън) релси<те>. Разг. 1. Силно се разстройвам, не съм в нормално душевно състояние. Много е трудно да видиш у себе си излишния жест или че от много чувство си излязъл от релсите. Ст. Грудев, АБ, 155. 2. Преставам да живея, да постъпвам съобразно с нравствените норми. – Всичко вървеше толкова добре, преди той самият да излезе извън релси и да убие момичето. К. Антонова, АС (превод) [ea]. Излизам / изляза от (из) търпение. Разг. Силно се ядосвам, разгневявам и преставам да се владея. Трябваше чашата да прелее докрай, за да излезе от търпение и да възрази; при все това тя го правеше твърде рядко. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 344. Но дядо Либен, който излязъл вече из своето търпение, хласнал своя котан бей с лахтека. Л. Каравелов, Съч. III, 105. Излизам / изляза от нафталина. Отново проявявам обществена активност и придобивам публична известност, след като дълго време съм бездействал и съм бил забравен от обществото. Партията „Напред, България“ излезе от нафталина, за да атакува „Дондуков“ 2. Кеш, 2001, бр. 6 [еа]. Излизам / изляза от черупката си. Разг. Давам външен израз на чувствата и мислите си, преставам да бъда затворен в себе си. И не словесата душите отварят! / Не шумният пъстър плакат, / а простата дума, дланта на другаря / разкриват големия свят / пред оня, що рядко в живота излиза / от свойта черупка навън. Д. Дамянов, ПОС, 27. Излизам / изляза повън (повънка, по себе <си>). Диал. Евфем. Отдалечавам се да извърша естествена физиологична нужда. – Абе, чичо Гого, ти излизаш ли повънка нощем? – пръв нарушава мълчанието Пендив Личо. – За какво да излизам? – поглежда го с недоумение Гого Рунтив. – Повънка бе? Как за какво? – Не ставаш ли да пикаеш, иска да каже – понавежда се Поряза към ухото на чичо Гого. – Че за какво да ставам, аз си имам шише... Н. Хайтов, ХК [еа]. Излизам / изляза сух из (от) водата. Разг. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена от мене нередност, престъпление и под., оставам ненаказан. Всеки знае, че фалшификацията беше истинска, но всеки се преструва, че вярва обратното. Сякаш че го почитат още повече, че е умял да излезе сух из водата. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 26. Излизам / изляза с чисто чело; излизам / изляза с бяло (отворено) лице. Диал. Оказвам се прав, чист, непосрамен. Излиза ми / излезе ми горчиво (кисело, солено, скъпо). Разг. Имам големи неприятности заради нещо, пострадвам тежко за нещо. – Бай Марко се е годил за тоя Кралич, ама един ден горчиво ще му излезе... Ив. Вазов, Съч. XXII, 129. – Ето и овчари са подкарали овци насам. Опропастиха хорската стока, ама ще ми падне той мене оня – войводата им, Горан – на ръка, че ще му излезе кисело. Ц. Церковски, ТЗ, 117. – Ти пак се каниш да влезеш в градинката, ама мисли му. Солено ще ти излезе тоя път. Виждаш ли върлината? Ст. Чилингиров, РК, 7. Излиза ми / излезе ми душата. Разг. 1. Умирам, издъхвам. – Чети по-полека! – забележи отец Онуфрий, като посочи с поглед болния. – Слушай, Игнатий, на оня човек там душата му излиза, а ти си му задрънкал над главата като воденица. Елин Пелин, Съч. ІІ, 140. Доде дойде на болерина кефът, на сиромаха душата излиза. Π. Ρ. Славейков, БП I, 144. 2. Измъчвам се много от непосилен труд или от голямо притеснение. Рядко и много рядко ще премине човек от едното село в другото. Стръмно, докато отидеш горе, душата ти да излезе. Д. Талев, ПК, 123. Излиза ми / излезе ми из (на, от, през) носа. Разг.; Излиза ми / излезе ми кисело из (през) носа. Диал. Имам големи неприятности заради нещо. – Леля ли ни предаде? – Полакоми се... за сто хиляди лева, ама из носа ще ѝ излязат. К. Георгиев, ВБ, 62. – Е, как е? – попита капитанът любопитно. – Засега добре! – каза младежът с усмивка. – Но не знам дали няма да ми излезе през носа... П. Вежинов, ДБ, 169. – Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп – не бръсна вече аз – изригваше на залпове закани Гюлчето... Трябва да им излезе из носа кисело онова, което са изсмукали из нашите кожи. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 223. Излиза ми / излезе ми из (от) очи<те>. Обикн. в св. Диал. Ставам безразличен към нещо или някого, намразвам го, омръзва ми. Излиза ми / излезе ми име на някакъв. Разг. Говорят за мене, че съм станал някакъв, характеризират ме по някакъв начин (обикн. поради някаква отрицателна, често повтаряна проява). За добро ли, за зло ли, ама тази година по нашия край се навъдиха много зайци. Ама смееш ли да дигнеш ръка? Ха си чукнал някой и виж, че ти излязло име на бракониер. РД, 1965, бр. 133, 2. Излиза ми / излезе ми крива сметката. Разг. Излъгвам се в предположенията си, в очакванията си; не става така, както съм очаквал. Най-възрастният син на хаджията бил прекупил беглика в Истанбул без съгласието на стареца. Ала сметката на сина излязла крива и той загубил от беглика. А. Христофоров, А, 177. Излиза ми / излезе ми късмета. Разг. 1. За мома – поискват ме за жена. – Не си права, Гано! На момичето му е излязъл късмета, да не го отклоняваме. – Мъничко е още мари, мале! – Ка щяло да е мъничко... Че и аз се омъжих навремето на шеснайсе години. К. Калчев, ПИЖ, 103. 2. Имам успех в някаква работа; сполучвам. – Е, ще минете веднъж и за лош рибар. – Ами като съм канил гости на вечеря, и то нарочно на искърска риба?! – Още не е съвсем изгубено всичко. Може пък по пътя да ви излезе късметя. Д. Калфов, КР, 43. Излиза ми / излезе ми <лоша> дума (приказка); излиза ми / излезе ми <лошо> име. Разг. Говорят лошо, злословят за мене, опозорен съм от мълвата. – Като дойде до женене, всеки се тегли назад – такваз била, онакваз била, сиреч, излезе дума на момичето, не я щат. Й. Йовков, А, 11. Всяка [мома] се боеше да сподели с друга съкровените си възжелания от страх да не ѝ излезе приказка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 76. – Ти, момиче, да беше се прибрала! Ще ти излезе лошо име. Г. Джагаров, ТМЗ, 214. Излиза ми / излезе ми от (из) акъла (паметта, ума). Разг. Забравям нещо, не мога да си го спомня. – За довечера и аз имам новина за тебе. Но работата го улиса и до вечерта той забрави нейното обещание. Просто то излезе от паметта му. Ем. Манов, ДСР, 325. Излиза ми / излезе ми скъп (солен). Разг. Имам големи неприятности поради нещо, пострадвам тежко за нещо. – Страшно съм разсеян! Откога съм се наканил да си купя четка за зъби и все забравям. Най-сетне излезе ми солена тази разсеяност. Ал. Константинов, Съч., 20. – Гледайте да не излезе и почивката солена на некоя. – С кого, щом и врабче не дохожда тука. Ст. Даскалов, ЕС, 247. Излиза ми / излезе ми ума. Разг. Обезумявам, побърквам се. Излязла ми е пàрата. Диал. Много се изплаших. Излязло ми е извръх главата. Диал. Много ми е дотегнало, омръзнало ми е, не мога повече да търпя. Излязъл съм като сита въшка на чело. Диал. Подигр. Самозабравил съм се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл, като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Като (сякаш) от калъп (кутия) излязъл. Разг. Много спретнат, с хубави, чисти и добре изгладени дрехи. Къде (где, де) ще му излезе краят. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че е невъзможно да се постъпва по някакъв начин, тъй като ще има недопустими, неприемливи резултати; какво ще стане, до къде ще се стигне. И така стана Божил кмет. Откак е закметувал, пусто му кметство останало, цело село е пропищело! Сѐ на зло, сѐ на патило, па не знам къде ще му излезе краят! М. Георгиев, Избр. разк., 176. – Ако всички излязат по пътищата да спират и да обират, де ще му излезе краят? Г. Караславов, Избр. съч. I, 206. Лисица на пазар излиза ли; лисица<та> на пазар не излиза. Разг. 1. Употребява се, когато хитър човек не се явява там, където присъствието му не е удобно или е опасно. 2. Употребява се, когато потаен човек се въздържа да заяви открито нещо, което знае или да изкаже своето мнение. Герчо: – Враг номер две – поп Кънчо. Заслужава особено внимание. Лисицата на пазар не излиза: хитър, двуличен, няма вяра за пет пари, но от религията си живурка като бъбрече в лой. В. Нешков, П, 181. Мазоли (пришки) ми излязоха на устата. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Омръзна ми, дотегна ми (употребява се при непрекъснато, безрезултатно повтаряне на нещо, обикн. когато съветват някого или го карат да направи нещо). На какъв край ще изляза. Разг. Какво ще стане с мене, какво ще ми се случи (обикн. за нещо лошо). Ти му разправи, без да помислиш на какъв край ще излезем. Бог да ти е на помощ. Д. Немиров, Д № 9, 102. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че (и) излезе (излязла) на чело<то>. Диал. Подигр. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. – Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? – Въшка! – отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. – Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46. Не излиза / излезе дума из (от) <устата на> някого. Разг. 1. Мълча, не казвам, не издавам нищо по даден въпрос, пазя тайна за нещо. – Какво ще кажете? Чичо Семо си е наш човек, от него дума няма да излезе... Д. Ангелов, ЖС, 134. 2. Само в несв. Мълча, не говоря, нищо не продумвам. По цял ден работим в една стая, но дума не излиза от устата му. Не излизам / изляза из (от) хатъра на някого. Остар. и диал. Зачитам волята, желанието на някого, не отказвам да направя онова, което той иска. Най-после царицата запекла царя да отсече ябълката. „Отсечи я [ябълката]“ – казвала тя всеки ден на царя. Врънкала го, плакала му и той, като не можел да ѝ излезе из хатъра, а не знаял каква е работата, заповядал един ден да отсекат ябълката. Нар. прик., Христом. КМ II, 180. Сиромахът селянин поглежда ракията, поглежда чорбаджията, никому от хатъра не му са ще да излезе, поема чашката, наздрависва, изцуква си я и става да си иде. Ил. Блъсков, ЗК, 83. Не ми излиза / излезе от акъла (главата, мислите, ума). Разг. Непрекъснато мисля за някого или за нещо, което силно ме вълнува, не мога да го забравя. – Ще нападнем преди съмване заставата. Там войниците са наплашени и объркани и няма да се съпротивяват. – Ех, тая застава! От първия ден още не ми излиза от акъла. С нея трябваше да почнем. П. Здравков, НД, 216. Куман можеше да се задоми. Нещо го спираше. Образът на младата неволница Кенике от татарския стан кой знае защо не излизаше от главата му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 392. Това зеленооко момиче не излизаше от мислите му [на Ванко], колкото той се мъчеше да я прогони от съзнанието си. М. Грубешлиева, ПИУ, 38. От ума му не излизаше снощният сън. Беше сънувал, че уби козела, уби го с един изстрел под плешката. Ем. Станев, К, 9. Не се знае от коя трънка ще излезе заек. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че най-неочаквано, без да се предполага може да се достигне до положителен резултат от нещо. – Ей ви човек, учете го! – То от всяко дърво ако ставаше свирка – измърмори пак Савата. – Не си прав, Сава – намеси се най-старият от животновъдите. – То не се знае от коя трънка ще излезе заек. В. Ченков, ПС, 32. От (в, през) едното <ми ухо> влиза / влезе, от (из, през) другото излиза / излезе; оттук влиза / влезе, оттам излиза / излезе. Разг. Употребява се, когато някой проявява небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръща никакво внимание на съветите, които му се дават от страна на някого или слуша разсеяно това, което му се говори. Те си спомняха за свои другари на фронта, тесни социалисти, които много често ги отделяха и се мъчеха да им разяснят световната политика. Но тогава от едното ухо влизаше, от другото излизаше, както сами се изразяваха. Г. Караславов, ОХ II, 179. – А ти си гледай работата и не го слушай. От едното влязло, през другото излязло – посочи Андрей ушите си и се усмихна. М. Марчевски, П, 249. От него душа излиза, пари не излизат. Диал. Употребява се за голям скъперник. От тая трънка заек няма да излезе. Диал. Няма да се постигне нищо, безуспешно ще бъде, няма да има никакъв резултат или полза от нещо. От устата ми огън излиза. Диал. Говоря разпалено. Пяна ми излиза / излезе на устата. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. 1. Обхваща ме силен гняв, яд, вбесявам се от яд (обикн. като говоря много за нещо). 2. Омръзва ми, дотяга ми (употребява се, когато непрекъснато се повтаря или дълго се говори за едно и също нещо). Пяна ми излезе на устата да му повтарям, че не трябва да закъснява. Сметката ми излиза / излезе без кръчмар<я>. Разг. Излъган съм в надеждите си, в очакванията си, защото не съм преценил достатъчно добре обстоятелствата, от които зависи осъществяването на това, към което се стремя. – Ама той е особен човек. Уж много сметки си прави, а в края на краищата сметката му излиза без кръчмаря. Ст. Даскалов, ЕС, 128. Яйцето ми излезе запъртък. Диал. Работата ми се оказа несполучлива, не даде резултат.