ИЗЛЍЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от излижа като прил. Разг. 1. За дрехи, обувки и под. – който от много носене е изгладен и отънял до скъсване; излинял, изтъркан. Тънкият лед по локвите тук и там по пътя хрущеше под излизаните опинци на пътника. Д. Талев, ЖС, 15.
2. Който от продължителна употреба и от времето, от продължително влияние на атмосферните условия е много гладък. До първото стъпало имаше кладенец с дървен скрипец. В излизано поило, пълно с вода, се оглеждаха клоните на едно топола. Ст. Загорчинов, ЛСС, 133. Един проход, извъртян вътре в зидището на кулата, полуразсипан също, с излизани и изкъртени стъпала, извеждаше догоре. Ив. Вазов, Съч. XXV, 72.
◊ Излизана парà. Остар. и диал. 1. Опитен човек, много видял и патил човек. 2. За жена – бъбривка, лъжкиня, сплетница. Тая Цона беше хлевуста женица, излизана парà. Сичкият свят знаеше, че тя обича да лъже. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 826.