ИЗЛЍЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от излизам и от излиза се. – Бойците и командирите от дружината имаха за задача да овладеят министерството отвън, да възпрепятствуват всяко излизане на лица и командири от сградата. П. Илиев, ЛВ, 334. Пинтовата къща бе много удобна и за незабелязано влизане, и за незабелязано излизане. Г. Караславов, ОХ IV, 451. Още с излизането на двора виелицата срина с все сила сняг в очите ѝ. В. Нешков, Н, 45. На тържеството в памет на Петьофи в град Сигишуара – Трансилвания – слово от името на българските писатели произнесе Елин Пелин. Неговото излизане на трибуната предизвика бурни овации от многохилядната публика. Мл. Исаев, Н, 385. След излизането от затвора и след уволнението започна най-интересната и най-героичната част от живота на генерал Владимир Заимов. Е. Каранфилов, Б III, 46. – И онова диване Кабзата! Защо да напуска? В това негово прибързано излизане от стопанството аз виждам твоя пръст, Пантелей! А. Гуляшки, МТС, 273. Още при първите си излизания на риба, след като стана въдичар, той почна да носи вкъщи хубави мрени и кефали. Д. Калфов, ИТШ, 131. Турчинът забеляза с удоволствие това излизане из безответната апатия; той разбра, че под влиянието на страха от мъките Славчо се е решил да говори. Ив. Вазов, Съч. VII, 60–61.