ИЗЛИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; излинѐя, -ѐеш, мин. св. излиня̀х, прич. мин. св. деят. излиня̀л, -а, -о, мн. излинѐли, св., непрех. 1. За тъкан, плат и под. – постепенно ставам все по-тънък и губя здравината си; изтънявам. Идеше третата зима, откак стопаните бяха заминали на фронта. Нямаше въглища, нямаше дърва, дрехите излиняваха, късаха се и отпадаха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 103. Накрая каза, че ще ми купи нов пуловер – старият беше вече излинял, окъсан. Сп. Кралевски, ВО, 32. Голямата липова кутия е потъмняла от времето и от бърсане. Жълтата дамаска над скалата е излиняла и през нея много ясно се очертава кръгът на високоговорителя. Л. Михайлова, Ж, 20.
2. Постепенно изгубвам цвета си; избледнявам. Цветовете на чергите бяха почти излинели. l Обр. Изминаха няколко седмици и образът на къдрокосия момък излиня в сърцето ѝ, там остана само една утайка от неудовлетвореност и горчивина. А. Гуляшки, Л, 212.
3. Прен. Ставам все по-слаб, по-блед, като загубвам физическите си сили поради болест, страдание, мъка и под. Колко чудесни мъже познаваше, приятели на мъжа ѝ, а като че вихрушка ги отвя! Едни пребиха из участъците по време на железничарската стачка, други излиняха в тюрмата. А. Гуляшки, Л, 391.