ИЗЛИНЯ̀Л, -а, -о, мн. излинѐли. Прич. мин. св. деят. от излинея като прил. 1. За дреха, плат и под. – който поради продължително носене е протрит, отънял до скъсване. Студът хапеше немилостиво, вятърът се навираше в шията, пронизваше излинелия шинел. Д. Добревски, БКН, 164. Качамак и зеле, качамак и праз, качамак и боб – това се редуваше през целите пости. Ние изтънявахме, нощем не можехме да спим, бяхме много чувствителни към студа през излинелите дрехи и завивки. Ст. Даскалов, БП, 25. Жената се надигна от кревата. Загръща се в стар, излинял шал, зъзнейки от тревога. Бл. Димитрова, Лав., 162. Прозорците на горния кат имаха спуснати излинели басмени завеси. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 69.
2. Чиито цветове са бледи, неясни поради дълго съществуване, продължителна употреба. Бедна, задушна стаичка в една от старите махали на София. Множество излинели фотографически образи по стената и една карта на България, начертана от невеща ръка; в ъгъла железен креват. Ив. Вазов, Съч. IX, 54.