ИЗЛИСЯ̀Л, -а, -о, мн. излисѐли. Прич. мин. св. деят. от излисея като прил. За глава – чиято коса е опадала. Прокурорът прелиства преписката и двата му пръста щръкват застрашително. Излисяло теме, стол, два пръста... Всичко това се смесва в едно и Катъка търка носа си с палец, за да се убеди, че това е той и съдебната зала е истина. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. Като разбраха, че Петко е ранен, към камбанарията изтичаха двама мъже с широки гайтанлии потури. Войводата видя отгоре излиселите им глави. Ст. Сивриев, ПВ, 189.