ИЗЛЍТАМ1, -аш, несв.; излетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. излетя̀л, -а, -о, мн. излетѐли, св., непрех. 1. За птица, насекомо и под. – като започвам да летя, напускам определено място, отделям се от земята; излетявам, изхвръквам, отлитам. Нежните звуци на цигулката се заглушаваха от сърдитите крясъци на скорците, които излитаха от черниците при приближаването на Кондарев и прехвъркваха от дърво на дърво. Ем. Станев, ИК I и II, 115. Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи. Ст. Дичев, ЗС I, 455. Той [козодоят] излетя тъй леко и тъй безшумно, че таралежът остана удивен и не забеляза как птицата се отдели от земята. Ем. Станев, ПГВ, 90. Всичките пчели от Будаковите кошери бяха излетели. К. Петканов, СВ, 50. // За самолет и под. – отделям се, издигам се от някакво място, от земята, за да тръгна на път, започвам полет. – Само че на мен ми се иска такъв самолет да измисля... такъв – да лети бързо като светлината! – Той ще излита право нагоре! П. Вежинов, СО, 8. Върху него [самолетоносача] имаше няколко самолета, които излитаха един след друг, правеха кръгове над нашия параход и после пак се връщаха и кацваха. Г. Белев, КВА, 339–340. // За човек – тръгвам на път, заминавам за някъде със самолет. – Излитайте веднага за Москва! – съветва ме сибирската Богородица. – Търсете я в хотел Останкино. Сл. Македонски, ЕЗС, 223. Чу се сигналът за тръгване. Отправихме се към автобуса, където ни очакваше нюфаундленското куче. То изчака да се накачим, на заминаване излая за сбогом и се върна към ресторанта. Към обед ние излетяхме от Гандер. Г. Белев, КВА, 46. – Калчо, време е да излетим – каза Ян Бибиян. – Да направим една обиколка около Луната. Елин Пелин, ЯБЛ, 99.
2. За дим, пламък, пара, прах и под. – излизам, изскачам, издигам се и се разпръсквам много бързо във въздуха нагоре, навън. Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пукот излиташе синкав дим. Д. Ангелов, ЖС, 12. Пламъкът излита нагоре, сякаш хвърля огнено копие към върха на лагерната клада. Цв. Ангелов, ЧД, 229. Изпод копитата на охранения кон излитаха искри. Кр. Григоров, Н, 213–214. От нивите излиташе тънка, копринена пара, едва забележима за здравото отмерено око. Г. Караславов, Тат., 37. От комбинезона [на стареца] излетя прах. Г. Белев, КВА, 282. // Разш. Издигам се, излизам вън или над някаква среда бързо, стремително; изскачам. Пред очите им западаха тежките снаряди и бойците видяха ясно как към небето отново излетяха тъмни гейзери пръст. П. Вежинов, ВР, 271–272. В Одеса аз един фонтан видях. / Вода излиташе и падаше на прах, / и мраморно дете, усмихнато на всички, / протягаше две счупени до лактите ръчички. Л. Даскалова, С, 56. Над водата излитаха като стрели хвърчащи риби, описваха доста големи дъги и отново потъваха във водата. М. Марчевски, ОТ, 158.
3. За химическо съединение, вещество, течност и под. – преминавам във въздухообразно състояние; изпарявам се. Но ако загреем разтвора до кипене, наличното количество от амониевия карбонат се разлага. Амонякът и въглеродният двуокис излитат. Хим. VII кл, 1950, 42.
4. Прен. За песен, музика, глас и под. – нося се, разпространявам се навън отнякъде. Отиде под крушата, седна на столчето си усмихнат и заслуша веселата песен, която излиташе от прозореца на долната стая. К. Петканов, ДЧ, 305. От някъде моминска песен / излита леко над ръжта. Сл. Красински, ЗО, 73. И ето – гласът на Денница – / гласът от детинство познат, / над къщи, дворове, пшеници / излита звънтящ и млад. Д. Методиев, ШТ, 99. – Скъпи другарки и другари, предстои ви един от най-важните моменти от вашия суров, но славен партизански живот – гласът му рязко и мощно излиташе като от някаква медна невидима тръба. П. Михайлов, МП, 98.
5. Прен. Разг. Тръгвам, излизам отнякъде или преминавам отнякъде с много голяма скорост, много бързо, стремително; изскачам, изхвръквам. – Трябва да направя проверката! – извика Бенко и като стрела излетя от стаята. Ал. Бабек, МЕ, 193. Изведнъж вратата се отваря и на прага със зачервени бузки и със сияещи сини очи застава дъщеря ми. – Татко, мога ли да си поиграя с него [телето]? Кимам с глава и тя излита навън. П. Незнакомов, МА, 8. – Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Пръв излетя Здравко. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Аз целунах жилестата ѝ [на баба] ръка, сетне изредих да целувам всички у дома. И веднага излетях към училището. Кр. Григоров, ОНУ, 8. // Обикн. за предмет– внезапно и стремително, с голяма скорост преминавам във въздуха някакво разстояние, като обикн. излизам вън от нещо или падам от нещо под въздействието на някаква сила, тласък, удар и под.; изхвръквам. Заяко я замери с пилата, свраката кривна на една страна, после на друга, пилата префуча край нея и излетя през вратата. Й. Радичков, СР, 126. В това време Милен шутираше. Ударът излезе неточен. Топката излетя встрани. Б. Болгар, Б, 231. Чу се леко щракане, вратата се отключи! Сега какво да направи, да отвори ли вратата? В тоя миг вътре се чу силен трясък, вратата пред него със страшна сила се отвори, ключът просто излетя от ръката му. П. Вежинов, СО, 130–131. – Да вървим, другари, в общината! / Селяните води пръв Илия, /.. / Вън излитат данъчни тефтери. / Ето кметът вързан тук трепери. Ас. Босев, ДО, 106.
6. Прен. Разг. Бивам отстранен (изключен, уволнен и под.) отнякъде; изхвръквам. – Книгата е такава, че ако я зърне някой от турските надзиратели в ръцете ни, веднага ще излетим и двамата и от пансиона, и от гимназията! Г. Русафов, ИТБД, 74.
ИЗЛЍТАМ СЕ несв.; излетя̀ се св., непрех. Разг. Приближавам се много бързо, стремително до някого или някъде; хвърлям се. Янко политна, насрещният стражар го посрещна също с удар, тласна го към другия, той отново го блъсна с юмрук към старшията. Излетя се и го удари и цивилният. Ем. Коралов, ДП, 98. – Веднъж един мъж, като минавал с жена си през боровата гора, го срещнал и на шега отдалече му [на елена] махнал. Че като се излети Хулигана и го дигне на рогата си. Ст. Даскалов, ЕС, 123. По едно време един, изглежда, че бил нейният, идва и замахва. След това друг се излетя и той замахва. Тогава и аз замахнах, и това е всичко. О. Бояджиев, П, 79.
◊ Излитам / излетя във въздуха. Бивам взривен, бивам разрушен с взрив. Бяха дните около падането на източната част на града – Пеща. Разгромените там немски и унгарски дивизии се прехвърляха в Буда и един след друг мостовете излитаха във въздуха! П. Славински, ПЩ, 218.
ИЗЛЍТАМ2, -аш, несв.; излетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. излетя̀л, -а, -о, мн. излетѐли, св., непрех. Диал. За зъби, коса – опадвам, окапвам. Самодива пя и заспа, Деян чобан още свири, зъби му са излетели, уста му се разкривили, надсвири я Деян чобан. Н. Геров, РБЯ II, 230.