ИЗЛЍТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от излитам1 и от излитам се. Патицата проточи шия, разпери криле и литна нагоре. При нейното излитане патетата се гмурнаха под водата на различни страни. П. Здравков, НД, 39. Само три минути преди излитането на самолета за Кьонигсберг върху зелената трева към самолета безшумно се плъзна една луксозна моторна кола с вишнев цвят. А. Каралийчев, НЧ, 157.
ИЗЛЍТАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от излитам2; опадване.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.