ИЗЛИТЯ̀Л, -а, -о, мн. излитѐли, прил. Диал. За дреха – който от продължително носене е протрит, отънял до скъсване; износен, извехтял, излинял. Тук-там на колове пред къщите висяха ботуши, капи или по някоя излитяла долама. Й. Вълчев, СКН, 37. Тъкмо да си тръгнем, залостената врата изскърца. Но се стъписахме: на портата се показа не Язовеца, а слугата му, наметнат с излитяла дреха. Ст. Даскалов, БП, 32. Есенно време цялото селце отива на пазар в градеца, времето мокро и студено, от ония години се свивам в една излитяла полушубка, а сега вървя с ямурлука и пет пари не давам. Й. Радичков, ББ, 7.