ИЗЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. В съчет. със следи, дири, белези и под. Правя нещо да престане да личи, да се вижда, премахвам, унищожавам, прикривам нещо, за да не се забелязва; заличавам. Когато свършвам с фотографските истории, часът минава три, а тепърва ми предстои маса работа. Трябва да излича всички видими и невидими следи, да поставя капаците на местата им и да поема обратния път по покривите. Б. Райнов, НН, 476. От кърджалиите подпален, вероломен / пожар следите му свети е изличил, / и само тесният олтар къде е бил / съзира се сега. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 88.
2. Премахвам, унищожавам нещо, обикн. написано, нарисувано, като го изтривам, задрасквам, замазвам и под.; заличавам. Той иска да прочете пак надписите на камъка. Тия надписи, които новите пришелци не знаят и затова още не са ги изличили. Й. Йовков, Разк. III, 71. В желанието си да изличат съвсем няколкото катранови петна, те по неволя ги бяха разширили повече. Ст. Чилингиров, ПЖ, 83–84. – Агата заповяда да се изчукат върху плоча имената ви. Прави надгробен паметник. Ако някой се отрече и приеме правата вяра, да се обади – ще изличат името му. А. Дончев, ВР, 217. По стените им са окачени гербовете с петолъчната звезда. Никой не размахва настървено четка с боя, за да ги изличи. П. Вежинов, ДБ, 85. Кажи ми, кой ще изличи / петната на кръвта проляна / по твоите пръсти? Д. Бояджиев, С, 20.
3. Прен. Правя нещо да се забрави, да не съществува в мислите, паметта, чувствата на някого; заличавам. Годините са изличили из ума ми останалите куплети, без да изличат впечатлението от мощния устрем и фантазия, що одухотворяват песента. Ив. Вазов, Съч. X, 176. Ония, които днес се мъчат да изличат спомените за Априлското въстание, вървят по същата линия, по която са се движили техните предци – копривщенските чорбаджии. Г. Бакалов, Избр. пр, 270. Дълбокият и здрав сън беше изличил всички връзки с миналото. Й. Йовков, Разк. II, 150. Теодосий, чието лице ставаше все по-ведро и засмяно – сякаш думите на невинното дете изличиха всички грижи от сърцето му, се канеше вече да тръгне към църквицата, когато отново чу неговия ясен гласец. Ст. Загорчинов, ДП, 278. Дълго време бяха гледали с недоверие на него – дълго, докато най-после неговата храброст бе изличила всички подозрения. П. Вежинов, НС, 137.
4. Прен. Рядко. Намалявам или отстранявам въздействието на нещо казано, направено, което е неправилно, неуместно или неприятно за някого; заличавам. Стринка му Ирина побледня и скоси се сякаш от тия думи на Петра. Тя доближи до самия плет, пък току припряно се заоправя. – Τи се не сърди, Петре, че нито е тъй, нито инак да се каже. Нали уж за твое добро рекох и аз, пък то... После изви разговора тя на друга страна, да изличи грешката, но Петър я отмина и я остави в почуда. Ц. Церковски. Съч. III, 113. изличавам се, излича се страд. Тоя списък се четеше тайно само от посветени другари и в него през ден, през два или се изличаваше, или се добавяше нещо. Елин Пелин, Съч. IV, 67. – Следя: чети ли пак готвят тия комити, какво ли? Това е добро! – рече Шакир и омразата, която изпитваше, към старика, се изличи от някакво снизходително презрение. Ст. Дичев, ЗС I, 576.
ИЗЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; изличà се св., непрех.1. За следи, дири и под. – преставам да се виждам, да съществувам, да лича; заличавам се. Следите по земята вече са се изличили, нищо не се забелязва.
2. Прен. Преставам да съществувам, да имам място в съзнанието, паметта, мислите и чувствата на някого; заличавам се. Теб [Волов] не са те забравили. Никой не е забравен и нищо не е забравено... Много подробности безвъзвратно са се изличили. Останала е само истината. Н. Никифоров, ПВ, 149. Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, с голяма глава и черна рунтава брада человек. Ив. Вазов, Съч. XII, 160. Много силни впечатления се изличиха в душата ми. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 13.