ИЗЛЍЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изличавам. Трябва още от рано да се научим да изличваме от паметта всичко неприятно, болезнено. НГ, 1942, бр. 218 [еа]. изличвам се, излича се страд. Като унищожило и последните следи от независимата българска църква и като я подчинило йерархически под цариградския патриарх, гръцкото духовенство не се успокоило с това. То всякак преследвало малкото български школи и навсякъде откривало свои гръцки, в които грижливо се изличвали националните особенности на българските ученици. Мис., 1898, кн. 2 [еа].
ИЗЛЍЧВАМ СЕ (остар. и диал.) несв.; изличà се св., непрех. Изличавам се. Както в проточения дълъг керван се изличва всяка кола, тъй ще се изличи всекиму жалбата във великата жалба на Исляма, за която няма сълзи и коя с думи се не издумва. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].