ИЗЛИЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който прави излияния, който изразява, разкрива чувствата си пред някого. От свенлив, какъвто беше най-напред, той скоро стана доверчив и излиятелен и ме посвети в своите най-скъпи въжделения и интереси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153–154. – Госпожо, аз съм толкова щастлив във вашата компания, че ако не се боях да ви стана досаден, бих седял, може би, цял век. – Колко сте излиятелен. Ив. Вазов, Н, 52.
2. В който има излияния. Аз виждах слабостта на моята излиятелна лирика. М. Кремен, РЯ, 75.