ИЗЛИЯ̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Изразяване, изказване на чувства и преживявания пред някого. Във внезапно пробудената си жажда за излиятелност той неусетно ни посвещаваше в неща доста интимни и лични. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. Тия добри християни не забравяха, че е Петровден днес и бяха твърде весели, защото скоро цялата усоя екна от песни. Аз вярвам, че тая хармоническа излиятелност се дължи на пещерското вино в кръчмите на Лъджане. Ив. Вазов, Съч. XVI, 72.