ИЗЛОЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Предприятие, фирма и под., които участват с различни свои произведения, стоки, предмети в изложение, панаир. Усилено се изграждат павилионите на българските изложители. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Очаква се тази година панаирните предложения да поставят акцент основно върху цялостната технология на напитките, като изложителите презентират машини и съоръжения за производство, бутилиране и опаковане на напитки. Рег., 2008, кн. 6 [еа]. Друга тенденция е желанието на изложителите да скъсят престоя си, очаквам догодина панаирът да е с един ден по-кратък. ЛИК, 2003, кн. 11 [еа]. // Лице – представител на предприятие, фирма и под., участващи в изложение, панаир, изложба и др. със свои произведения. Панаирната управа даде прощална вечеря на чуждестранните и наши изложители, на която бяха поканени политически, стопански и културни деятели от Пловдив. РД, 1950, бр. 262, 3.

2. Лице, което участва в изложба със свои художествени произведения или представя творбите си, обикн. от изобразителното изкуство в самостоятелна изложба. Повечето изложители в този салон са млади, от които една значителна част работят в провинцията – художници със силен импулс към сериозно творчество, с естествени заложби и с голяма вяpa в силите си. ХудК, 19271928, кн. 56 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)