ИЗЛÒКВАМ, -аш, несв.; излòкам, -аш, св., прех. Диал. Излочвам. – Ето на, онзи ден, котката, малка животинка е, а върши зло, излокала млякото. П. Михайлов, ПЗ, 20. Ходеше си [баба Рада] из двора и час по час ся удумваше с добитъците; ту хокаше кравата, ту кълнеше кучетата, че излокали сурватката. Ил. Блъсков, ИС, 10. Войната – тая ненаситна хидра, която е излокала толкова много човешка кръв, тая война пак е разперила своите черни крила. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 201. излоквам се, излокам се страд.