ИЗЛУ̀ПВАМ, -аш, несв.; излу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Излюпвам1; излупям. – Слушайте, деца! Вие отдавна вече знаете, че черната наша кокошчица беше излупила твърде хубави пиленца. Л. Каравелов, Съч. II, 22. Животни, които имат два крака и две крила и са облечени с перушина, казуват ся птици; те снасят яйца и от тях излупват пилетата си. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 6. Сяка квачка на свой полог излупва. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 146.
ИЗЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; излу̀пя се св., непрех. Остар. и диал. Излюпвам се; излупям се. Колко се радвах кога забележа, че са се излупили малки щъркелчета! Т. Влайков, Пр I, 18. Като си струпа под някой трън гнездо, яребицата го постила с пера и снася в него до 13 (нарядко до 14) яйца, от които се излупват само десятина. Т. Икономов, ЧПГ, 29.