ИЗЛУ̀ПВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от излупвам и от излупвам се. Тази година Министерството на земледелието разпрати в 50 пункта бубено семе от Бразилия за излупване и отглеждане. Буд., 1928, бр. 17 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)