ИЗЛЪ̀ГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от излъжа като прил. Обикн. в съчет. с надежди, очаквания и под. Който е без резултат, без полза; напразен. С верния си усет тя разбираше, че ако в огъня, който е пламнал, изгорят някои комунисти от Проходец, между тях ще бъде и мъжът ѝ. И ѝ стана болно за излъганите надежди, че след опустошителната война, след безбройните страдания и изпитания тя ще заживее по-спокойно. Г. Караславов, ОХ IV, 110. Какви излъгани стремленья, / какви усилья без венец! Ив. Вазов, Съч. III, 25.