ИЗЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; излъ̀жа, -еш, мин. св. излъ̀гах, прич. мин. св. деят. излъ̀гал, прич. мин. страд. излъ̀ган, св., прех. 1. Изказвам лъжа, послужвам си с лъжа веднъж или няколко пъти. – Какво става с разказа? – Готов е! Можеш да изпратиш да го вземат! – излъгвам, без да ми мигне окото. Тарас, ТМ, 66. На другия ден отивам на училището, без да съм написал нещо. Ще излъжа учителя. Ще му кажа, че съм бил болен или че са ме накарали на тежка домашна работа. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 66–67. – Кой беше този? – попита Методи. – Не го познавам! Тя [Лина] сама не си даде сметка защо излъга. М. Грубешлиева, ПП, 285.
2. Като си служа с лъжа, измамвам някого при някакви взаимоотношения (обикн. при покупка, продажба и под.) – Е, купиха ли ви велосипед? – смееше се Галчев. – Не, дадоха ми кабриолет. Тоя кабриолет тогаз ми го дадоха. И пак ме излъгаха, защото е стар. Й. Йовков, ЧКГ, 191. – С тоя апартамент, дето ни излъгаха... Можехме поне слугинска стая да имаме. М. Грубешлиева, ПП, 242. Сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти, да не би да са го излъгали. Елин Пелин, Съч. III, 69. // Заблуждавам, обърквам някого; подвеждам. – Думите може да не са точни, може да ни излъжат. Й. Йовков, Ж 1945, 229. А досетливостта му не беше го излъгала. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 105. Дявол ви взел барометъра! Той навярно сега няма да излъже. Ив. Вазов, Съч. XV, 135. – Ех, как ме хванаха, как ме подведоха! Никога не бих допуснал, че „Госпожица доктор“... Как външността може да излъже човека!... Д. Ангелов, ЖС, 182.
3. Разг. За мъж – прелъстявам. Ако някой ерген излъже мома и после откаже да я вземе, църквата не го годяваше и венчаваше за друга. Ив. Хаджийски, БДНН II, 85.
4. Разг. Успявам да накарам някого да се влюби в мене и да ме вземе за съпруг (съпруга). – Мечки ще бия, дано с юначество и мечи кожи излъжа някоя девойка. М. Смилова, ДСВ, 48. – Ще да ѝ преседне ней тоя хубавец. Други белким ще излъже, ама тоя дорде го води и дорде е с него Кита бабина Лалина, Пана нека да пийне студена водица. Т. Влайков, Съч. II, 19.
5. Прен. В съчет. с надежди, очаквания и под. и притеж. мeстоим. Постъпвам по съвсем друг начин, противоположно на желанието на някого; не оправдавам. Не злорадство някакво към своя бивш другар, който тъй жестоко излъга надеждите му, движеше сега учител Трайка. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 218. – Бяла Черква и другите излъгаха надеждите ни, деморализираха Клисура. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 149. излъгвам се, излъжа се страд.
ИЗЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; излъ̀жа се св., непрех. 1. Правя неверни заключения, изводи за нещо или за някого, лъжа се, мамя се за нещо или в някого; измамвам се. Налягали на някоя площадка, дивите кози мъчно се различаваха, но Кара Ибраим имаше набито око и рядко се излъгваше. Ем. Станев, К, 6. Който помисли, че в недрата на Родопите животът е глух, еднообразен, много ще се излъже. Ив. Вазов, Съч. XVI, 91. После скочи на коня си – той [Бенковски] знаеше, че депутатите няма да му позволят да си отиде, и не се излъга. Н. Никифоров, ПВ, 87. – Ние го мислихме за шоп – рече Коста, – ама сме се излъгали. Той трябва да е някой харамия, но се крие под бялата риза. Ц. Гинчев, ГК, 344. // С предл. в. Имал съм нереална, неточна, невярна представа за характера, проявите, постъпките на някого. Жельо разбира, че трябва основно да познава хората от околията. Там, където лично е работил, Демиревски рядко се е излъгвал в хората. Неговите помощници, сътрудници, ятаци не са допуснали провали. Е. Каранфилов, Б III, 298. Тя виждаше все по-ясно, че не бе се излъгала в Ния, но се боеше много за сина си, за Лазара, и какво ли не крие човешкото сърце! Д. Талев, ПК, 13.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Постъпвам погрешно, правя грешка при някакви действия, постъпки. Ние се излъгахме, че обядвахме в ресторанта при нашия хотел; кухнята беше американска и, следователно, отвратителна. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. – Колко много гъбки! Тичайте. Щом ги видя, мухоморката се зарадва много. – Ах, какъв късмет имам аз! – изсъска тя. – Както съм се маскирала като безобидна печурка, все някое от тия неопитни гъбарчета ще се излъже да ме откъсне. Хи, хи, хи! П. Бобев, ЗП, 24.
3. Прен. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Постъпвам по някакъв начин, правя нещо необичайно или неочаквано за мене, без да съм имал намерения за това; сбърквам се. Мълчанието на Матейча започна да я плаши. И тя първа тихо попита: – Няма ли да се излъжеш да прескочиш къде село? Ела да те видят с тия дрехи. В. Нешков, Н, 223. Писах на стария, че съм си купил на вехто „Рено“, и той ми отвърна заядливо: – Седя си вечер и си мисля: „Ти, синко, и влак да си купиш, пак няма да се излъжеш и да прескочиш насам...“. С. Северняк, ВСД, 116. – Ха добре дошла, Ноне! – здрависа се той. И все питаше като как се е излъгала да дойде. И. Петров, НЛ, 223. – Ей! Да не си се излъгал да подхвърлиш нещо пред жената, ей – после ти си знаеш! Цял ще те изкарам и тебе на показ! Д. Калфов, Избр. разк., 243.
◊ Излъгах хляба. Диал. Употребява се, когато някой казва преди ядене, че след като се наяде, ще прави нещо или ще иде нанякъде, а след яденето легне да спи. Излъгвам те, та те продавам. Диал. Много съм хитър, умен, ловък. И стара попадия излъгвам. Диал. Голям лъжец съм, много лъжа.