ИЗЛЪГÒТВАМ, -аш, несв.; излъгòтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Излъгвам. Пламнах от срам. Наистина, колкото и да стрелях по гарвани, досега не бях убил нито един, но моето ловджийско въображение ме накара да излъготя, че съм убил вече три от тия птици. Ем. Станев, ЯГ, 8. излъготвам се, излъготя се страд.
ИЗЛЪГÒТВАМ СЕ несв.; излъгòтя се св., непрех. Разг. Грубо. Излъгвам се.