ИЗЛЪКАТУ̀ШВАМ, -аш, несв.; излъкату̀ша, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За движещ се предмет, човек – правя изведнъж бързи, кратки извивки, лъкатушения, изминавам лъкатушно някакво разстояние. Внезапно през гъстия листак се стрелна безшумна светкавица, излъкатуши ослепителна, огненоблестяща. – Авлига! П. Бобев, ГЕ, 109.
2. За път, пътека и под. – правя завой, извивам веднъж или няколко пъти. Пътечката внезапно излъкатуши към един дървен мост, преметнат като кобилица над вира. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.