ИЗЛЪ̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от излъскам като прил. 1. Обикн. за метален предмет или направа от дърво – който лъщи, блести поради гладката си повърхност или от специално почистване. Николай Хрисилий извади изпод плаща лъка си, сложи на тетивата стрела с излъскано желязно острие. Д. Талев, С II, 66. Въпреки че отдавна бе дошло време за полската работа – никъде по полето не се мяркаше селянин, не се чуваше тихото мучене на работния добитък, не проблесваше на слънцето острият излъскан плуг. П. Вежинов, ВР, 245. Край стената срещу прозорчето седеше кръстато на ниско миндерче даскал Божин. Между пръстите на дясната му ръка проблесваше игла и едър, кръгъл, излъскан напръстник. Д. Талев, ЖС, 149. Музиката свиреше валс, по излъскания паркет танцуваха млади двойки. Д. Ангелов, ЖС, 223. Подпрян на излъсканата сопа, Захари помълча, погледна го и отговори. Ст. Марков, ДБ, 351. Те се чувствуваха неловко върху излъсканите столове на бившите управници на града и викаха в телефонните слушалки прекалено високо, сякаш се бояха, че не ще ги чуят. Ем. Манов, ДСР, 7.
2. За дрехи, обикн. от вълнен плат – който е лъскав поради продължителна употреба, от износване. Появи се в салона на ресторанта, облякъл обичайния си тъмносив костюм с излъскани от употреба лакти и панталони. Хр. Грънчаров, ГС (превод) [еа].
3. Прен. Разг. За човек – който е много добре облечен; стегнат. Хората от купето гледаха как тоя излъскан мъж хваща под ръка майка си. Ст. Даскалов, СД, 200.