ИЗЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; излъ̀скам, -аш, св., прех. Правя нещо да стане много лъскаво, да придобие блясък; лъсвам. На другата страна на работилницата бяха насядали на широк тезгях други работници, а в отсрещния тъмен ъгъл двама чираци калайджии, опрели ръце на стената, усърдно се въртяха и излъскваха други съдове с босите си нозе. Д. Талев, ЖС, 44. Стрелките на Иван Сърмов от ден на ден се разхубавяваха. Ηай-напред той изчисти и излъска всички механизми. М. Марчевски, П, 269. В ръцете си държеше и двете монети. Те блестяха на слънцето – преминаването им от ръка в ръка ги беше излъскало като нови. Ал. Бабек, МЕ, 41. Така бяха излъскали паркета в хола, че се подхлъзнах и едва не паднах. излъсквам се, излъскам се страд.
ИЗЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; излъ̀скам се св., непрех. 1. За дрехи, обикн. от вълнен плат и др. – ставам лъскав, лъсвам се от продължителна употреба, от износване. Те се смееха и на широките му панталони, които от дълго употребление се бяха излъскали. Д. Кисьов, Щ, 260.
2. Прен. Разг. Обличам се, стягам се много хубаво. Я как се е излъскал! Като че ли отива на бал!