ИЗЛЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; излъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Излъстявам. Василев страшно мразеше вуйка си, според него вуйко му излъствал учителките, крадял парите на училищните настоятелства и приучвал учителите на шпионство. А. Страшимиров, ЕД, 140. – Казвай! – Аз излъстих една хубавелка хитра дама, която имаше глупав мъж. Ил. Блъсков, ТСР, 22. излъствам се, излъстя се страд.
ИЗЛЪ̀СТВАМ СЕ несв.; излъстя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Излъстявам се.