ИЗЛЪСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Прелъстител, съблазнител. Тя е мома, а той мъж – не трябваше да бъде глупава и да се вдава – мислеше си той със свирепата логика на всичките излъстители. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 103.
