ИЗЛЪСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; излъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Съблазнявам, прелъстявам; излъствам. – Честно ли е да излъстявате хорските моми и да ги развождате ноще по кърищата? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 150. Гунка пак зарида: – Не е само това, бабо! – Ами какво! – Срам ме е да ти кажа! – Да не те е пък излъстил, Гунке?! – Да, аз ще умра! Ще умра! Г. Райчев, ЗК, 186. Ботата и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Направил бил нещо. Излъстил бил някое момиче. Ст. Чилингиров, ПЖ, 151. излъстявам се, излъстя се страд. Който събира толкова ласкатели около себе си, дали не ще се излъсти от тях? Ст. Младенов, БТР I, 886.
ИЗЛЪСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; излъстя̀ се св., непрех. Съблазнявам се, прелъстявам се; излъствам се.