ИЗЛЪ̀ЧВАМ1, -аш, несв.; излъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. със същ. топлина, светлина, миризма и под. Изпускам, отделям от себе си нещо (обикн. топлина, светлина, енергия и под.). Слънцето се беше скрило, ала потъмнелите поля все още излъчваха неговата обилна топлина. Ал. Бабек, МЕ, 13. Тя [стаята] била нещо невиждано. Стените ѝ покрити с кристали, на огнището блещукали рубинови камъни, които излъчвали светлина и топлина. А. Каралийчев, ТР, 131. Колко фалшиви опашати звезди са преминали край нас – тия блуждаещи тела на човечеството, и колко звезди, напуснали нашия свят, продължават да излъчват все още силната си светлина. Й. Радичков, НД, 187. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клеково стъбълце с дълги зелени иглици, които излъчваха лека, приятна като ласка смолиста миризма. Н. Хайтов, ШГ, 8. Балите излъчваха цяла гама от миризми, в която опитното обоняние можеше да различи дисонансите на мухъл и спареност от хармоничното благоухание на смолисти вещества и етерни масла. Д. Димов, Т, 38.
2. Физ. За вещества – освобождавам, отделям енергия при физически реакции. Според Планк, телата не само излъчват, но и поглъщат енергията в строго определени по големина порции. Вл. Харалампиев, ПСС, 46. На Слънцето стават атомни реакции. При тия промени става освобождаване на енергия, която Слънцето излъчва в пространството. Г. Томалевски, АН, 233.
3. За радио, телевизия – предавам програми, предавания, сигнали и др. Радиото продължаваше да излъчва маршове. А. Попов, МП [еа]. Всяка неделя вечер телевизията излъчва български филм.
4. Прен. В съчет. със същ., означаващи чувство, настроение, състояние и под. Обикн. за външност, лице, очи и под. – изразявам това, което означава съществителното. Възпълен, около шейсетгодишен мъж, той не бие в очи с ръст и царствена осанка, но здраво сложената му, набита фигура излъчва такава сигурност и спокойствие, че ти е драго да го гледаш. Н. Хайтов, ПП, 111. Вазов признава, че Климент излъчвал за русите някакво „странно обаяние, обиколен от славата на неустрашим ратник за православието и мъченик за славянската идея“. Г. Константинов, ПР, 59. Лицето му [на богомолеца] излъчваше кротост и спокойствие. Ст. Загорчинов, ДП, 175. Началникът на плановото бюро е мъж на средна възраст, чието лице и всеки негов жест излъчват воля, ум и енергия. Н. Фурнаджиев, МП, 81. Чудна ведрина излъчваше неговото високо чело и на устните му разцъфтяваше усмивка, каквато човек е виждал само върху устните на своята майка. А. Каралийчев, С, 228–229. Никой в селото не се съмняваше, че физическият побойник е Казака. Когато се явеше някъде или минеше през улицата, хората се споглеждаха и очите им излъчваха омраза и презрение. Г. Караславов, СИ, 96. Развълнувана от думите му, тя подигна очи и погледът ѝ срещна кафените му зеници, които излъчваха мека, галеща топлина. Ст. Марков, ДБ, 96. // В съчет. с отвл. същ. За природни кътове и под. – въздействам по някакъв начин, предизвиквам у някого някакви усещания, настроения, чувства според значението на съществителното. Въпреки романтичното си име, дадено му по една легенда за сестрата на Крали Марко, Мара Гидия, върхът излъчва величествена и строга красота. Й. Радичков и др., ГСП, 93. Всяка долчинка, горичка и извор, всяка местност от тая земя излъчва обаяние. Ст. Даскалов, ЕС, 55. Излъчват свежест пресните бразди. Н. Ракитин, Ст II, 46. И ти си сам могъщ и сещаш сили, / сърцето ти изпълнено е с милост, / и простите неща / излъчват лунната магия на нощта. М. Петканова, КС, 18. излъчвам се, излъча се страд.
ИЗЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; излъ̀ча се св., непрех. 1. За топлина, светлина, миризма и под. – отделям се, изпускам се отнякъде. Дневният пек, погълнат от стените на къщата, се излъчваше бавно, превърнат в топла и влажна задуха. Д. Димов, Т, 447.
2. Физ. За енергия – отделям се, освобождавам се при физически реакции. В 1869 г. физикът Хиторф открил чудновати невидими лъчи. Тези лъчи се отделят от катода. Излъчват се само по посока към анода и при попадане върху стените на стъклените тръби предизвикват фосфоресценция. Хим. VII кл, 1950, 29.
3. Прен. За чувство, настроение или някакво състояние – предизвиквам усещане, че характеризирам някого и създавам определено настроение за него; вея, лъхам. Привлекателността ѝ идеше не толкова от нейната пленителна външност, колкото от оня вътрешен чар, който се излъчваше от нея. М. Кремен, РЯ, 318. Не се и опитвам да разкажа за оная доброта и кротост, която се излъчваше от нея, та всеки, който се гневеше или лудуваше, виновно свеждаше пред нея глава. А. Дончев, ВР, 157. Хладина се чете и в погледа на малките му синкавозелени очи, и само понякога, само при особени случаи ще видиш да се излъчва от тях топлота и сърдечност. Т. Влайков, Пр I, 68. Къдравият бе строен, висок, и от походката, и от държането на тоя мъжкар се излъчваше гордост, която често преминаваше в лекомислие. Н. Хайтов, ПГ, 49. Фани усети как отново загубва решителност пред силата, която се излъчваше от него. Д. Димов, ОД, 242.
ИЗЛЪ̀ЧВАМ2, -аш, несв.; излъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям обикн. няколко лица от някакъв колектив за изпълнение на определена задача. – Необходимо е да излъчим един комитет, който да формулира основните точки, по които ще се разисква. К. Манолов, ВХ, 279. – А кой ще изпрати сумите на другарите ви? – Ще излъчим комисия, господин капитан. Д. Добревски, БКН, 257. Ротата, обкичена с цветя и китки, направи проверка по военному и излъчи отряд за града, а другите се пръснаха край селото да завардят пътищата и да копаят окопи. Ем. Станев, ИК III и IV, 489.
2. Изтъквам, отличавам някого по някакъв повод. – Мене пет пъти вече ме излъчват за ударничка. ОП, 193. Най-добрия баскетболист, най-добрия волейболист и най-добрия бегач на сто метра VII „б“ клас излъчи тая година. Д. Калфов, С, 34. излъчвам се, излъча се страд. Уставът предвижда и една върховна контролна институция, наречена комисия, която ще се излъчи от частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262.