ИЗЛЪЧВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Уред за излъчване, лъчение на някакъв вид енергия. За насочено излъчване обикновено се използува система, съставена от активна антена (излъчвател) и пасивна антена (отражател), или антенна система от два или повече излъчватели. РТ, 1963, кн. 1 [еа]. Инфрачервени излъчватели.