ИЗЛЪЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Рядко. Излъчвател. Гама-снегомерът използува свойството, че радиоактивното излъчване се поглъща от средата, през която преминава. Степента на поглъщане зависи от количеството вещество между излъчителя и уреда, който улавя излъчването. НТМ, 1962, кн. 1, 16. Излъчител на гама-лъчи.