ИЗЛЮ̀БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Възлюбен, любим; възлюблен. Сутринта се озовахме вече в широките степи на Украйна. Тя сега спеше полумъртва и с нищо не наумяваше излюблената страна на руските поети. Ив. Вазов, Съч. XVI, 126. Задянат в най-излюблената си амбиция, с която беше свързал стоенето си в министерството, Величков произнесе в защита на законопроекта една от най-хубавите си парламентарни речи. В. Велчев, СбЦГМГ, 260. Ти разкрий ми, ο блян ясновидец, / чудесата на бъдния ден, / дето правнукът мой ще иззида / над покоя ти горкоблажен, / о, излюблена селска идилия, / що изпяхме ний, древни певци! Н. Марангозов, НПС, 126.