ИЗЛЮ̀ПВАМ1, -аш, несв.; излю̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За птици и под. – след като създавам необходимите условия, предизвиквам появата на пилето или червейчето от яйцето; измътвам. Наричаха тази страшна пропаст Орлов камък. Там, в големи, дълбоки дупки, разядени от времето и водата, те [орлите] мътеха яйцата си, излюпваха малките орлета, хранеха ги и ги извеждаха по широкия и хубав свят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 224. Обърнаха се за съвет към лястовицата, която много беше пътувала, и към старата кокошка, която пет пъти бе излюпвала пилета. Св. Минков, СЦ (превод), 23. – Стани, сине, не плачи! Ами припни весело като това пиленце. Виж какво е мъничко! Но ще стане кокошка. Тя ще снесе яйчица. Ще излюпи пиленца. Ран Босилек, ВП, 82. Всяка квачка на своя полог излюпва. Погов.
2. Прен. Пренебр. Предизвиквам, пораждам появата на някого или на нещо с отрицателни качества, като създавам необходимите за това условия; навъждам, измътвам. Навъдиха се инженерчета, излюпихме ги ние, а сега не щат да ни търпят – казваше си той. К. Колев, М, 40. Политическата безскрупулност и терорът излюпиха, както става винаги и навсякъде, злоупотребления и гешефти в огромен размер. К. Константинов, ППГ, 277. излюпвам се, излюпя се страд.
ИЗЛЮ̀ПВАМ СЕ несв.; излю̀пя се св., непрех. 1. За малкото на птица и под. – излизам от яйцето; измътвам се. На туй патенце, още като се излюпи, му окачиха звънче, за да го намират лесно, когато се забута някъде. А. Каралийчев, ТР, 29. Която кокошка или пуйка насади стрина Тота на яйца, тя не ставаше от полога, докато не се излюпят пилците. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Добре знаеше Сурсувул, че да се излюпи сокол, трябва соколица и яйце, трябва и гнездо, да се измъти, да се отгледа. М. Смилова, ДСВ, 160. Кукувичето яйце се развива по-бързо и малкото кукувиче се излюпва първо. То притежава инстинкт да изхвърля от гнездото другите яйца или току-що излюпилите се малки на врабчовите птички. Зоол. VII кл, 113.
2. Прен. Разг. Неодобр. Появявам се, създавам се някъде. – Да, вчера се излюпил и хоп – заместник-началник, а утре го правят вече... на-чал-ник! – хвърли бомбата младата и отскоро в отдела Петкова. Тарас, ТМ, 85. Откога се излюпиха недоверието и тревогата му? Как стана така, че с нови очи гледаше братята си, че зад молитвите им чу хулни слова? М. Смилова, ДСВ, 213. От момчето се излюпва юноша, от юношата – младеж. Ем. Манов, ПС, 35.
3. Прен. Жарг. Събуждам се, ставам. Излюпва се от стаята към обед. Н. Чолакова, ЖБ І [еа]. – Виждаш ми се кисел. – Нормално за мъж, току-що излюпен след четири часа дневен сън. Г. Томов, Р [еа]. Излюпи се от леглото към единайсет часа.
ИЗЛЮ̀ПВАМ2, -аш, несв.; излю̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Излющвам1, олющвам1, обелвам2. Представлението още не беше почнало, та излюпихме от скука по фунийка семки. Л. Минкова, ЗПА (превод) [еа]. излюпвам се, излюпя се страд.
ИЗЛЮ̀ПВАМ СЕ несв.; излю̀пя се св., непрех. Излющвам се, олющвам се, обелвам се.