ИЗЛЮ̀ЩВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от излющвам и от излющвам се; олющване1, обелване2. Излющването на мъртвите рогови клетки от епидермиса води до обновяване на самата кожа.

ИЗЛЮЩВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от излющвам2; олющване2, зашлевяване, шамаросване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)