ИЗЛЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; излѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Излизам. Ами ти защо щеше да излягваш при владиката? – попита той [хаджи Минчо], за да отвади разговора и да не отговори на запитването ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30. През 1876 г. въстаникът от Ботевата чета Никола Обретенов попада в същия затвор и го описва по следния начин: „Тези двама светци [Братя Миладинови] са умрели в този зандан, в който живеем ний днес... Занданът, в който живейме, е около 10 – 15 педи в земята; прозорци няма освен една врата, отдето да излягва въздухът.“. П. Динеков, ДБМ (БНПБрМ) [еа]. Първите две златни моми не му излягвали от ума. Нар. прик., БНТв ІХ [еа]. Излегла ми йе бела гъркина, / излегла ми йе сеир да чинит. Нар. пес., СбНУКШ ІІ 1969 [еа]. Излегла йе невестата / от утрина во неделя / да си мете рамни дворье. Нар. пес., БНПБрМ [еа].
◊ Излягвам / излегна на лице. Диал. Заставам така, че да ме виждат, да бъда забелязан. Коа чул царот тоа нещо от момчето, що беше излегло на лице пред сите момчиня, беше се зачудил, откай беше му текнало да му речи така. Нар. прик., СбНУ XV, 111.