ИЗМА̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от измамвам и от измамвам се. – Четиринадесет присъди?! – Четиринадесет. И все за такива венчавки като вашата, все за измамване и изнудване на вдовици. Д. Калфов, Избр. разк., 396. Българете умеяли да употребляват разни лукавщини и хитрости в бой за измамване неприятелите. Д. Войников, КБИ, 16.