ИЗМАМЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от измамлив; измамност. Не мога ви описа тази любов, която са намерваше в гласа на конта, а йоще измамливостта и усещанията, които вмъкна в тази фраза (аз ще изменя твоята съдбина). Ч, 1875, бр. 12, 569. И сега той разбра, че измамливостта на перспективата в космоса го бе объркала. К, 1964, кн. 9 [еа].